Прихващането представлява специфичен правен инструмент, чиято същност и приложение често са обект на съдебно разглеждане, при направено възражение за прихващане.
Статията разглежда основните аспекти на този механизъм, с който със съдебно решение може да се постигне ефекта на погасяване на две еднородни насрещни вземания до размера на по – малкото. Как става това.
Съдебно възражение за прихващане
За да се сезира съда с извършването на съдебно прихващане е необходимо да има подаден иск за вземане на едно лице – ищец, заведен срещу друго – ответник. В срока за отговор, който е едномесечен, ответника по делото може да направи възражение за прихващане, като способ за защита. Това означава, че ответника заявява, че ако се установи, че вземането на ищеца е основателно, „е иска съдът да извърши прихващане на това вземане с негово насрещно вземане срещу ищеца до размера на по-малкото.
За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. Когато прихващането в процеса е комбинирано с оспорване на основанието на иска, възражението се третира като евентуално. Съдът зачита правното действие на изявлението, независимо дали прихващането е извършено в рамките на процеса или извън него.
Характеристика на вземанията, обект на възражение за прихващане
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане. Аргументът е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и логически. Ако ликвидността е относима и към пасивното вземане, а то е ликвидно, защото е безспорно установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, спорът за него е недопустим. В недопустимия процес съдът не може да установи ликвидността и на активното вземане. Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща.
Ретроактивното действие на прихващането
Важен аспект на възражението за прихващане е неговото обратно действие. Това означава, че действието на прихващането настъпва от първия ден, в който е могло да бъде извършено.
Основни разпоредби от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
- Чл. 103 подчертава, че прихващането може да се осъществи и с погасено по давност вземане, когато пасивното вземане е възникнало преди да изтече давностният срок за вземането на прихващащия.
- Чл. 104, ал. 2 на ЗЗД ясно посочва, че действието на прихващането е винаги обратно. Това е основната разпоредба, която подчертава ретроактивния характер на прихващането.
- Чл. 105 : Този член урежда обстоятелствата, при които прихващането става невъзможно. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.
