бул.Тотлебен 5, ет.3
1000 София, България
9:00AM to 5:00 PM
Понеделник - Петък
В тази статия ще ви запознаем с фази на съдебна делба, какви документи са ви необходими за образуването на производство по делба, общи положения.
Кратък преглед на статията:
1.Всеки съсобственик може да иска делба. Искът за делба не се погасява по давност; Производството се осъществява в две фази на делба;
2.При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици.Ако в делбата не участват всички възможни съделители искът е недопустим.
3.Осъществява се в две фази на съдебна делба-Първа фази по допускане на делбата и определяне между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата.Втората фаза е по самото извършване на делбата;
4.Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът.
Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.
5.В производството за допускане на делбата се разглеждат и оспорвания на произход, осиновявания, завещания и всички други отношения, обуславящи имуществената общност – участниците в нея и техните дялове. Тези възражения се правят в първата фаза, защото са свързани с правото на делба. Във втората фаза може да има възражения само, ако след допускането на делбата общата собственост се е променила заради нови факти.
6.Решението на районния съд по допускане на делбата подлежи на обжалване и влиза в сила съобразно правилата на общия исков процес. В решението съдът се произнася между кои лица е допусната делбата, за кои имоти е тя и каква е частта на всеки съделител. То има самостоятелна правозащитна функция, придава самостоятелен характер на първата фаза и се зачита от съда на следващия етап. Ако по някаква причина искът бъде оттеглен и се прекрати процеса, решението от първата фаза запазва силата си. Ако съдът реши да не допусне делбата, същите лица не могат да предявят повторен иск на същото основание. Но може да се допусне нов иск за обща собственост, възникнала след влизането в сила на съдебното решение. Страни по предявения иск за съдебна делба са всички участници (настоящите, а не първоначалните участници в общата собственост) без значение дали ще са ищци или ответници.
7.Съдебните разноски се разпределя между всички съсобственици в зависимост от размера на дела, който се пада на всеки. Ако искът се отхвърли обаче, разноските се поемат от ищеца.
8.Във втора фаза всеки съделител, който иска да получи целия имот трябва да предяви претенция за това. Използва се и вещо лице което дава заключение поделяеми ли са имотите; колко дяла могат да се образуват от тях и каква е пазарната им стойност.
9.Ако в общата собственост, подлежаща на делба, има имоти, в които съделителите имат обща собственост с трети лица; тя първо трябва да бъде ликвидирана, за да може да се извърши делбата. Ако това не стане преди съставянето на разделителния протокол, тези имоти се изключват и стават предмет на друга съдебна делба. Ако се дели един застроен имот, в който трети лица, които не са наследници също имат собственост, те също трябва да участват в делбата.
10.Когато имотът не може да се раздели реално, се прави публична продан при принудително изпълнение (с частен съдия-изпълнител или държавен).Всеки от съделителите може да се включи в нея и когато имотът се продаде, всеки наследник получава част от цената спрямо дяла си.
Според чл. 34 от Закона за собствеността “всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ”. Единствените изключения са, “ако законът разпорежда друго” или “ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта”. Освен това изрично е посочено, че искът за делба не се погасява с давност.
При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят всички съсобственици на идеални части, да се открият техните адреси и да се подготвят копия от исковата молба за всеки един от тях.
Целият процес протича на две фази на делба .
Първата фаза е за установяване на правото на делба, т. е. допускане на делбата. В този етап съдът определя въобще възможна ли е делбата? Според Закона за собствеността всеки съсобственик може въпреки наличието на противна уговорка, да иска делба на общия имот; освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението му.
Особеното тук е следното: Всеки може да поиска съдебна делба на нивите независимо дали е обещал друго. Като при земеделските земи (нивите ) трябва да се вземат предвид ограниченията колко най-малко може да е един дял. Правото на делба се осъществява като се отдели частта на този, поискал делбата. За допускане на съдебната делба се предявява иск пред районен съд.
Според чл. 341 ГПК, ако става въпрос за делба на наследство към исковата молба трябва да се приложат:
• Удостоверение за смъртта на наследодателят и/или за неговите наследници;
• Удостоверение или други документи (според случая) доказващи правото на собственост.
• преписи от молбата и приложения за другите сънаследници.
В първото по делото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата; против размера на дела, който му се пада, както и против включването в имуществената общност на някои имоти. Необходимо е изчерпателно да се посочат всички факти ,като се следи развитието на съсобствеността.
В производството за допускане на делбата се разглеждат и оспорвания на произход; осиновявания, завещания и всички други отношения, обуславящи имуществената общност – участниците в нея и техните дялове. Тези възражения се правят в първата фаза, защото са свързани с правото на делба.
Във втората фаза може да има възражения само, ако след допускането на делбата общата собственост се е променила заради нови факти.
Решението на районния съд по допускане на делбата подлежи на обжалване и влиза в сила съобразно правилата на общия исков процес. В решението съдът се произнася между кои лица е допусната делбата; за кои имоти е тя; и каква е частта на всеки съделител. То има самостоятелна правозащитна функция, придава самостоятелен характер на първата фаза и се зачита от съда на следващия етап.
Ако по някаква причина искът бъде оттеглен и се прекрати процеса, решението от първата фаза запазва силата си. Ако съдът реши да не допусне делбата, същите лица не могат да предявят повторен иск на същото основание. Но може да се допусне нов иск за обща собственост, възникнала след влизането в сила на съдебното решение.
Страни по предявения иск за съдебна делба са всички участници (настоящите, а не първоначалните участници в общата собственост) без значение дали ще са ищци или ответници. Ако в делбата не участват всички възможни съделители искът е недопустим. Всеки от тях има двойно качество в процеса – ищец относно своето право на делба и ответник спрямо това на останалите. Отговорността за съдебните разноски се разпределя между всички съсобственици в зависимост от размера на дела, който се пада на всеки. Ако искът се отхвърли обаче, разноските се поемат от ищеца. Основното правило в гражданския процес е, че недоказаният факт е неосъществен факт, което означава, че ако страните не докажат изгодните за тях факти, то не може да се установят и правата им. Съдебните разноски се разпределя между всички съсобственици в зависимост от размера на дела, който се пада на всеки. Ако искът се отхвърли обаче, разноските се поемат от ищеца.
Втората фаза – извършването на делбата тук да се разрешат споровете между съделителите. На него всеки съделител, който иска да получи целия имот трябва да предяви претенция за това. Използва се и вещо лице.Което дава заключение поделяеми ли са имотите, колко дяла могат да се образуват от тях и каква е пазарната им стойност. Разноските за вещото лице се поделят между всички съобразно дяловото им участие. При наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, одобрен от главния архитект на общината, може да се предложат и повече варианти за делба.
Единият начин за осъществяване на делбата е чрез образуване на дялове и предоставянето им в изключителна собственост на някой от съделителите. Тук първо трябва да бъде съставен проект за разделителен протокол. Разделянето на наследствени имоти е регламентирано в чл. 69 – 72 от Закона за наследството.
Преди да се пристъпи към съставянето им, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя и на другите сънаследници във връзка с общата собственост на имотите. Ако това не може да стане в натура, останалите съсобственици получават равностойна част в пари. След обявяването му разделителният протокол не може да се отменя или изменя.
Ако в общата собственост, подлежаща на делба, има имоти, в които съделителите имат обща собственост с трети лица, тя първо трябва да бъде ликвидирана, за да може да се извърши делбата.
Ако това не стане преди съставянето на разделителния протокол, тези имоти се изключват и стават предмет на друга съдебна делба. Ако се дели един застроен имот; в който трети лица, които не са наследници също имат собственост, те също трябва да участват в делбата. Когато имотът не може да се раздели реално, се прави публична продан при принудително изпълнение. (с частен съдия-изпълнител или държавен). Всеки от съделителите може да се включи в нея. Когато имотът се продаде, всеки наследник получава част от цената спрямо дяла си.
Тази процедура обаче ощетява съсобствениците в сравнение с продажбата на имота по пазарни цени; поради което адвокатите от Адвокатска кантора Стойчевска & Партньори препоръчват споразумението дори с цената на компромиси пред сложната и скъпа съдебна процедура.
Ако имате въпроси или желаете да възложите вашия случай на нас, не се колебайте да се свържете с нас чрез формата за контакт.
Последвайте ни и в социалните мрежи: