Основания за унищожаемост на завещателни разпореждания
1. Съставяне на завещание от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава
При това основание е меродавна способността на завещателя да действа разумно към момента на съставянето на акта, а не преди или след този момент. Тук трябва да се отбележи, че лицата, поставени под пълно запрещение, нямат правно валидна воля. Поради това завещание, съставено от тях, няма да бъде унищожаемо, а ще е нищожно. По отношение на лицата, поставени под ограничено запрещение, е необходимо да се изследва за всеки конкретен случай дали те са били способни да действат разумно и да ръководят и разбират постъпките си при съставянето на завещанието.
„От съдържанието на чл.13 от ЗН по аргумент за противното, трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание, ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат разумно. Неспособни да действат разумно са и лицата, които не са поставени под запрещение. но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално. липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е, да е съществувало по времеизвършването на завещанието.“. Решение № 141 от 28.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 675/2002 г., II г. о., докладчик съдията Веска Райчева
2. Завещание, направено поради:
а) Грешка
Касае се за несъзнателно несъответствие между действителната воля на завещателя и обективираното волеизявление в текста на завещанието. И тук трябва да се спомене особеното значение на мотивите при завещанията за разлика от другите сделки. Може да се иска унищожаване на завещанието и поради грешка в мотива при условие, че той е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
„Грешката е основание за унищожаемост тогава, когато е налице несъответствие между действителната воля на завещателя и материализираната в завещанието. Следователно грешката трябва да засяга обективираното волеизявление, т. е. на самото завещателно разпореждане, и тя засяга неговите съществени елементи. Мотивите за съставяне на завещанието са морален, несъществен елемент от завещанието и поради това грешката в мотива е причина за унищожаване само когато той е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.“ Решение № 212 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 585/2000 г., I г. о. докладчик съдията Бранислава Павлова
б) Насилие
Под „насилие“ се има предвид психическо въздействие върху завещателя, с което се цели той да се разпореди по определен начин с имуществото си за след смъртта си. Налице е елемент на принуда. Тя може да се изразява в заплаха за самия завещател или за негови близки, която да предизвика основателен страх у него, в който случай е опорочено свободното формиране на волята му. Относно физическото въздействие върху завещателя следва да се приеме, че при него липсва изобщо формирана воля за разпореждане. Поради това следва да се приеме, че завещанието ще е нищожно.
Други основания:
в) Измама
За разлика от грешката, при която е налице несъзнавано несъответствие между волята и обективираното волеизявление, при измамата завещателят бива съзнателно въведен в заблуждение за извършване на завещателното разпореждане. При това положение завещателят съставя завещанието при неправилно възприемане на действителните факти поради заблуждението. Може да се изрази или чрез активно поведение, например чрез лъжливи твърдения, или чрез пасивно поведение, например при премълчаване на определени обстоятелства. При това основание се изисква измамата да е водеща причина за съставяне на завещанието.
Вижте също : Завещателни разпореждания: основания за нищожност и важността на съответствието със законодателството
