Завещателните разпореждания са част от законодателството, което регулира наследството и разпределението на имуществото след смъртта на дадено лице. Тези правни актове представляват израз на последната воля на починалия и имат за цел да уредят какво да се случи с неговите активи след смъртта му. Основната цел на завещателните разпореждания е да осигурят спазване на желанията на починалия и да гарантират, че имуществото му ще бъде разпределено в съответствие с неговите инструкции. Важно е да се отбележи, че завещателните разпореждания трябва да бъдат изготвени в съответствие със законодателството на съответната държава. Ето защо е важно да се знае какви са основанията за нищожност на завещание.
1. Завещателно разпореждане в полза на лице, което няма право да получава наследство по завещание
При това основание завещателят съставя завещателните разпореждания в полза на лице, което не е било заченато към момента на откриване на наследството или е родено неспособно да живее. Третата възможност е да се завещае в полза на лице, което е недостойно да наследява по смисъла на българския наследствен закон при основанията по чл.3 от ЗН, освен ако не е налице хипотезата на чл. 4 ал. 1, а именно наследодателят да е признал лицето изрично за достойно със самото завещание. Това обаче трябва да бъде изрично отбелязано в текста на завещанието. Ако наследодателят не е направил това, но е знаел за причината за недостойнството, недостойният ще има право да наследява, но само в границите на това, което му е завещано-чл. 4 ал. 2 от ЗН. В случай че наследодателят е направил завещанието, но не е знаел за причината за недостойнството, завещанието ще е нищожно.
2. Неспазване на законовите изисквания при съставянето на нотариалното или саморъчното завещание
И двата вида завещания трябва да бъдат изготвени в предписаната от закона форма, като неспазването на тази форма винаги води до нищожност на завещанието. При нотариалното завещание е необходимо да се спази предписаната от закона процедура, която трябва да се осъществи пред нотариуса. При саморъчното завещание трябва да се спазят изискванията за неговото ръкописно изготвяне, също така то трябва да съдържа дата и да е подписано лично от завещателя. Датата трябва да е написана лично от завещателя, а не и от трето лице, като неведнъж се е поставял въпросът за наличието на две дати в самото завещание. В този случай съдебната практика приема, че завещанието е нищожно, освен ако завещателят е посочил едната дата като начало на съставянето на завещанието, а другата-като край на съставянето.
3. Противоречие на завещателното разпореждане или мотивът на завещанието със закона, обществения ред или добрите нрави
За разлика от другите сделки, при които мотивът за тяхното съставяне няма правно значение, при завещанието, подобно на дарението предвид неговия безвъзмезден характер, противоречието на мотива със закона или морала е основание за нищожност на завещанието. В този случай обаче се изисква мотивът да фигурира изрично в текста на завещанието. Той следва и да е единственият, поради който е съставено завещанието. В съдебната практика се приема като основание за нищожност на завещанието мотивът на наследодателя, с който той завещава имущество с оглед на това да получи насрещна издръжка, докато е жив. Подобен мотив се приема като противоречащ на безвъзмездния характер на завещанието, поради което води до неговата нищожност.
4. Невъзможност на условието или тежестта
При това основание се касае за фактическа или юридическа невъзможност на условието или тежестта. Важно е да се отбележи, че фактическата невъзможност на тежестта невинаги означава, че завещанието няма да прояви действие. Съгласно чл.18 изр.2 от ЗН неизпълнението на тежестта не води до унищожаемост на завещателното разпореждане. При правната невъзможност на тежестта всъщност се касае за противоречие със закона или добрите нрави. В този случай ако това е единственият мотив за съставяне на завещанието, то ще бъде нищожно.
