Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Административно и съдебно обжалване на ревизионните актове

Обжалване на ревизионен акт по административен и съдебен ред

Кратък преглед на статията

1.Важно е да знаете, че ако не обжалвате ревизионния акт по административен ред - пред директора на съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, губите възможността да обжалвате акта по съдебен ред.

2. Жалбата против РА не спира изпълнението и ако не направите искане за спиране, посоченото задължение в РА подлежи на принудително изпълнение.

3. При отмяна на ревизионния акт преписката се връща за издаване на нов.

4. Трябва да следите 60 дневен срок, от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. В този срок директорът на дирекция „ОУИ” трябва да се произнесе по жалбата ви. Този момент е важен за да можете да упражните правото си на съдебно обжалване на РА.

5. Съдът не е обвързан от основанията за отмяна, посочени в жалбата. Той трябва да провери изцяло законосъобразността на акта. Задължен е да провери законността на РА, без да се ограничава от основанията и доводите в жалбата и трябва да отмени акта и на не посочен в основанията порок, ако констатира такъв.

6. Жалбата се подава чрез решаващия орган до Адм.съд по местонахождение в 14 дневен срок от получаването на решенето, а не произнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 се смята за потвърждение на РА в обжалваната част. В тези случаи жалбата против РА може да се подаде в 30 дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред АС по местонахождение.

7.Жалбата срещу РА не спира изпълнението, т.е акта подлежи на незабавно изпълнение в това число и на принудително изпълнение.Искане за спиране може да се прави само за частта на РА, която е обжалвана пред съда.

8.Нищожните Ревизионни актове се обжалват без ограничение във времето. Неспазването на някои от изискванията за законосъобразност на РА води до тяхната недействителност, ако се касае до съществено нарушение на условията за валидност, което дава отражение на съдържането на акта и волеизявлението на дан.орган. Критерият тук е степента на допуснатото нарушение при издаването на акта.

9. На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационната жалба или касационен протест се подава, когато решението е нищожно, недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

 

Както вече споменахме, важно е да знаете, че ако не обжалвате ревизионния акт в срока и по реда на чл.152 от ДОПК - пред директора на съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, губите възможността да обжалвате акта по съдебен ред.

Жалба срещу ревизионния акт

В жалбата следва да изтъкнете всички недостатъци на Ревизионния акт и ревизионния доклад, както от гледна точка на доказателствата така и по отношение на правната аргументация на акта, а също и нарушения на самото ревизионно производство. При жалбата важи всичко за определяне и изчисляване на срока и за лицето което е компетентно да подаде жалба, както и при възражението.

Спиране на изпълнението на РА

Заедно с подаването на жалбата против РА можете да поискате спиране на изпълнението на РА. Искане за спиране на изпълнението на РА можете да направите само за обжалваната част от РА (чл.153, ал.2 от ДОПК). Тъй като жалбата против РА не спира изпълнението, ако не направите искане за спиране, посоченото задължение в РА подлежи на принудително изпълнение.

Решение по жалбата

По Вашата жалба Директорът на дирекция „ОУИ” (наречен в чл.155 от ДОПК решаващ орган) се произнася с Решение. Решаващият орган може да потвърди РА, да отмени РА изцяло, да го отмени отчасти или да го измени (чл.155, ал.2 от ДОПК).

Отмяна на ревизионния акт

Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:

1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или

2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. В тези случаи производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.

Изключително рядко Директорът на съответната дирекция ”ОУИ” признава за основателна жалбата и се произнася по същество, след отмяната на акта, т.е не връща за нова ревизия, а приема за основателна жалбата Ви. Директорът няма възможност да отмени РА и да върне за нова ревизия, когато РА е издаден при повторна ревизия (чл.155, ал.5 от ДОПК).

Споразумение по доказателствата

Съгласно чл.152, ал.4 от ДОПК в жалбата против РА могат да се посочат доказателства, по които жалбоподателят предлага да се постигне споразумение. Предложение за споразумение по доказателствата може да направи и органът издал обжалвания акт в седемдневен срок от получаване на жалбата (чл.152, ал.5 от ДОПК). Тези две хипотези на чл.152 от ДОПК намират приложение изключително рядко в практиката.

Трябва да следите 60 дневен срок, от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. В този срок директорът на дирекция „ОУИ” трябва да се произнесе по жалбата ви. Този момент е важен за да можете да упражните правото си на съдебно обжалване на РА.

Предвиденият административен контрол е за законосъобразност на издадените от органите по приходите актове. Той е първа и задължителна фаза от производството по обжалване, предхождаща съдебния контрол - ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.

Ревизионния акт може да бъде обжалван пред съответния Административен съд в частта, която не е отменена с решението на директора на Дирекция „ОУИ”.

Съдебно производство

Съдът е втората контролна инстанция.

По реда за обжалване на РА се обжалват и други актове, издадени от проверяващите органи–доколкото в ДОПК не е предвидено друго за това кой може да обжалва, и в тези случаи право да обжалват имат същите лица, тези които притежават данъчна правосубектност и имат правен интерес, това е необходима процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Интересът трябва да е личен и да съществува към момента на гледане на делото. Правен интерес е налице и когато данъчно задължение е заплатено; принудителното изпълнение също не обуславя липса на правен интерес. Липсва обаче правен интерес, ако разпоредителната част на акта не уврежда жалбоподателя.

Съдът проверява дали са спазени изискванията за законосъобразност на един акт, посочени в чл.160 ал.2. Там е установено, че съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните норми по издаването му – това са пределите на съдебния контрол.

Съдът не е обвързан от основанията за отмяна, посочени в жалбата. Той трябва да провери изцяло законосъобразността на акта. Задължен е да провери законността на РА, без да се ограничава от основанията и доводите в жалбата и трябва да отмени акта и на не посочен в основанията порок, ако констатира такъв.

Допустимо е също така в последствие след подаване на жалбата в съдебното заседание да се изтъкнат и други основания за отмяна на акта, освен посочените в жалбата, но само в частта, в която актът е обжалван. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на решението като се вземат предвид всички факти, настъпили след издаването на акта.

Подлежи на обжалване РА в частта, в която не е отменен с решение на административния орган. В този случай рамките, в които се упражнява съдебния контрол не обхващат решението на административния орган, защото то не е и не може да бъде предмет на жалба до съда.

Жалба, изисквания и срокове

Жалбата се подава чрез решаващия орган до Адм.съд по местонахождение в 14 дневен срок от получаването на решенето, а не произнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 се смята за потвърждение на РА в обжалваната част. В тези случаи жалбата против РА може да се подаде в 30 дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред АС по местонахождение.

Жалбата срещу акта трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл.145-149, ако не отговаря на жалбоподателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередности в7 дневен срок. При положение, че не направи това жалбата с приложението се връща, а производство се прекратява с решение, което подлежи на обжалване -чл.151 ЗВАС.

Жалбата е в писмена форма с препис за проверяващия орган. Към нея могат да се прилагат и писмени доказателства.

Спиране на изпълнението

Жалбата няма суспенсивен ефект, т.е. актът подлежи на незабавно изпълнение в това число и на принудително изпълнение. При определение в закона условия съдът може да спре изпълнението, компетентен да се произнесе е Адм.С, на който е подадена жалбата - чл.157 ДОПК.

Искане за спиране може да се прави само за частта на РА, която е обжалвана пред съда. Към искането се правят доказателства за направените обезпечения в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл.153, съдът се произнася в 14 дневен срок, който решение подлежи на обжалване пред ВАС.

Разглеждане на делото

Съдът разглежда делото в състав един съдия. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес.

Разглеждането на спора става с участието на страните и при следване на състезателното производство. Пред съда са допустими всички доказателства, включително свидетелски показания, но само в случаите на чл.57 ал.2. Съдът следи служебно за споразумението относно доказателствата.

Съдът не се ограничава с обсъждането на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен служебно и изцяло да провери РА, без значение дали порокът е бил посочен от жалбоподател или е констатиран служебно. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното решение ще бъде без мотиви. Съдът е свободен да отмени акта и на непредявено основание, не посочен порок на акта, както и по съображения и доводи, каквито не се изтъкват от жалбоподателя.

Допустимост на прекия съдебен контрол по отношение на нищожните актове.

По повод обжалването на един акт като унищожаем съдът може да го обяви за нищожен както и обратното. Компетентният да се произнесе по жалбата съд може да обяви и констатира неговата нищожност като това може да стане без ограничение във времето. Неспазването на някои от изискванията за законосъобразност на РА води до тяхната недействителност, ако се касае до съществено нарушение на условията за валидност, което дава отражение на съдържането на акта и волеизявлението на дан.орган. Критерият тук е степента на допуснатото нарушение при издаването на акта.

Решаване на делото, разноски

С оглед основателността на жалбата, съдът отменя изцяло или частично РА, изменя го или отхвърля жалбата. Със съдебното решение съдът се произнася и по въпроса за направените по делото разноски, ако има искане за това. Разноските се присъждат съгласно чл.161.

Касационно обжалване

В чл.160 ал.6 ДОПК е установено, че решението на Адм.С подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Прилагат се разпоредбите на гл.ХІІ АПК чл.208-228, съгласно чл.144 субсидиарно се прилага ГПК.

На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационната жалба или касационен протест се подава, когато решението е нищожно, недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

Право на касационно оспорване имат: - страните по делото – данъчна правосубектност и има правен интерес; за който акта е неблагоприятен; - главен прокурор или заместник;

Жалбата се подава чрез съда, постановил решението в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. Главният прокурор или заместник при ВАП може да подава протест до ВАС чрез съда, постановил решението в едномесечен срок от постановяването му.

Жалбата и протеста трябва да отговарят на изискванията на чл.212-213 АПК. След като приеме касационната жалба и протест ВАС следва да провери дали отговарят на изискванията на закона и дали са допустими. ВАС оставя жалбата без разглеждане и движение на принципно същите основания както това се върши от първоинстанционния съд.

Делото се разглежда от тричленен състав на ВАС в открито заседание с участието на прокурор. Разглежда и обсъжда само посочените в жалбата и протеста пороци на решението.

За валидност, допустимост и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

В касационното производство се допускат само писмени доказателства. Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, не свързани с касационните основания. ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на факти, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

ВАС се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. С решението си:

- оставя в сила или отменя в оспорваната му част, ако е неправилно;

- когато е недопустимо, го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган;

- когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акт, чието издаване е отказано, ВАС обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото;

- когато решението е нищожно, ВАС я обявява изцяло или като делото не подлежи на прекратяване го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;

Правомощията на ВАС при отмяна на решението:

а) когато отмени решението, ВАС решава делото по същество;

б) връща делото за ново разглеждане в друг състав на първоинстанционния съд, когато:

- установи факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно

- установи съществени нарушения на съдопроизводствените правила;

Касационното решение е окончателно.

Жалбата и протестът срещу повторно постановеното решение се разглеждат от друг състав на ВАС.

При новото решаване на делото от първоинстанционния съд, то се разглежда по общия ред като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страните, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС.

Когато решението на първоинстанционния съд бъде повторно отменено, ВАС решава делото по същество.

*Данъчно-осигурителен процесуален кодекс Глава осемнадесета.

ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД

Обжалване по административен ред

Чл. 152. (1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.

(2) Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите.

(3) Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.

(4) В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава.

(5) В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4.

Спиране на изпълнението

Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.

(2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.

(3) Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

(4) Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.

(5) В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.

(6) Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.

Споразумение относно доказателствата

Чл. 154. (1) В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни.

(2) Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение.

(3) За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.

Правомощия на решаващия орган

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция.

(2) Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.

(3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.

(4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:

1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или

2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

(5) Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.

(6) В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.

(7) Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.

(8) С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. (9) Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3.

Глава деветнадесета. СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ

Обжалване пред съда

Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.

(2) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.

(3) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.

(4) Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.

(5) В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му.

(6) Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.

(7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6.

Спиране на изпълнението от съда

Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5.

(4) Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Особени правила за доказателствата в съдебното производство

Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2. (2) Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3.

Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт

Чл. 159. (1) Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.

(2) При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.

(3) Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.

Решаване на делото

Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.

(2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

(3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

(4) Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове.

(5) Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" в сила от 01.03.2007 г.) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Разноски

Чл. 161. (1) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.

(2) При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(3) В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.