Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Данъчна ревизия, Ревизионен доклад, Ревизионен акт

Данъчна ревизия, Ревизионен доклад, Ревизионен акт

Кратък преглед на статията:

1.Ревизионното производство/данъчна ревизия/ се образува винаги с издаване и връчване на ревизираното лице на Заповед за възлагане на ревизия.

2.В хода на ревизията се издават два акта: Ревизионен доклад и Ревизионен акт.

3. Издаването на Ревизионния доклад извън 14 дневния срок се приема за нарушение на ДОПК, което може да доведе дори до отмяна на Ревизионния акт, издаден въз основа на такъв РД.

4. При връчването на Ревизионния доклад, преди да положите подписа си, че сте получили ревизионния доклад, прочетете ревизионния доклад или поне последните няколко страници и вижте има ли описани доказателства и какви. Ако те не са приложени, изискайте ги и едва след като бъдат приложени се подпишете. Ако Ви отговорят, че не могат да Ви връчат описаните доказателства задължително отбележете, че сте получили само РД без приложенията и доказателствата описани в същия.

5. Възражение срещу Ревизионния доклад се подава в 14 дневен срок и може да се отнася до целия ревизионен доклад, но може да се отнася и до негови части. Важно е да посочите ясно какво точно обжалвате и защо.Внимателно трябва да се обмисли защитната позиция. Вашите твърдения не могат по- късно да се променят в хода на обжалването. Ако твърдите, че е налице едно обстоятелство, по късно не можете да твърдите обратното.

При подаване на възражението можете да поискате отстраняване на грешки при изчислението, допуснати от ревизиращите органи, или други фактически грешки допуснати при написването на ревизионния доклад.

Ако във възражението изтъкнете някои пропуски при ревизията, те могат да бъдат отстранени при издаването на РА, по тази причина трябва да прецените кои аргументи да си задържите за жалбата против РА.

6. Важно е да знаете, че ако не обжалвате ревизионния акт в срока и по реда на чл.152 от ДОПК - пред директора на съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, губите възможността да обжалвате акта по съдебен ред.

 

Ревизионното производство се образува с издаването и връчването на Заповед за възлагане на ревизия. Съдържанието на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) е определено в чл.113, ал.1 от ДОПК, като един от елементите е срокът за извършване на ревизията.

В хода на ревизионното производство се издават два акта. Първият е ревизионен доклад със съдържание и срок за издаване указано в чл.117, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а вторият е ревизионен акт. Ревизионният акт се издава въз основа на ревизионен доклад в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК. Чл.120 от ДОПК определя съдържанието на ревизионния акт.

В самата ЗВР обикновено се посочва, че ревизиращите органи трябва да издадат ревизионен доклад в срок до 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Винаги при издаването на Ревизионния доклад (РД) този срок е спазен, но обичайно връчването на ревизионния доклад се извършва много по-късно от указания в ДОПК 7 - дневен срок.

Издаването на Ревизионния доклад извън 14 дневния срок се приема за нарушение на ДОПК, което може да доведе дори до отмяна на Ревизионния акт, издаден въз основа на такъв РД.

Връчването след изтичането на 7 дневния срок (понякога и два месеца след издаването на доклада) не се приема за незаконосъобразно действие.

Ревизионният доклад едновременно с приложенията се връчва на ревизираното лице (физическо или юридическо) или на пълномощник. Пълномощното трябва да включва и текст, че пълномощникът има право да представлява съответното лице пред органите на НАП, да получава актове издавани във връзка с ревизии и проверки на упълномощителя както и да обжалва такива актове. Връчването на ревизионния доклад е важен момент за ревизираното лице, тъй като едновременно с акта се връчват и доказателствата събрани при ревизията.

Много често в практиката органите по приходите пропускат да връчат едновременно с ревизионния доклад и приложението и доказателствата описани в него. Но когато при връчването изрично се разписвате, че сте получили ревизионния доклад едновременно с приложенията и доказателствата, то тогава трудно по-късно можете да докажете, че не сте запознати с тях. Още по-трудно можете да ги оспорите или пък да противопоставите свои доказателства. Обичайно при допълнително поискване доказателствата се представят, но можете да избегнете тези притеснения и губене на време.

Преди да положите подписа си, че сте получили ревизионния доклад, прочетете ревизионния доклад или поне последните няколко страници и вижте има ли описани доказателства и какви. Ако те не са приложени, изискайте ги и едва след като бъдат приложени се подпишете. Ако Ви отговорят, че не могат да Ви връчат описаните доказателства задължително отбележете, че сте получили само РД без приложенията и доказателствата описани в същия. Ако ревизионният доклад има благоприятни констатации за ревизираното лице, то тогава не следва да бъдете така взискателни по отношение на доказателствата.

Срокът за подаване на възражение е 14 дневен и започва да се брои от деня следващ деня на връчването Възражението против ревизионния доклад се подава от представляващия дружеството или от упълномощено лице. Ако се подава от упълномощено лице, то към жалбата освен доказателствата следва да се представи и пълномощно.Доказателствата и пълномощното са заверени: ”Вярно с оригинала”.

Възражението може да се отнася до целия ревизионен доклад, но може да се отнася и до негови части. Важно е да посочите ясно какво точно обжалвате и защо. Не е необходимо и не е задължително да ползвате правни термини, но е задължително да сте ясни при излагане на възраженията си. Към възражението задължително се представят доказателства. Внимателно трябва да се обмисли защитната позиция. Вашите твърдения не могат по- късно да се променят в хода да обжалването. Ако твърдите, че е налице едно обстоятелство, по късно не можете да твърдите обратното.

При подаване на възражението можете да поискате отстраняване на грешки при изчислението, допуснати от ревизиращите органи, или други фактически грешки допуснати при написването на ревизионния доклад.

Възражението против Ревизионния доклад е една възможност да се разреши спора между органите по приходите и ревизираното лице, ако този спор произлиза от липса на доказателства. Когато спорът е правен, то тогава почти винаги той се решава в Съда. Разбира се във възражението може да изтъкнете всички свои аргументи срещу ревизионния доклад както правни така и аргументи по доказателствата, но практиката показва, че резултат може да се очаква при спор по доказателствата. Ако във възражението изтъкнете някои пропуски при ревизията, те могат да бъдат отстранени при издаването на РА, по тази причина трябва да прецените кои аргументи да си задържите за жалбата против РА. Възражението против РД е един етап от защита на ревизираното лице, който може да бъде използван или пък не. Ако прецените, че не желаете да ползвате възможността да оспорите ревизионния доклад, то това не влече след себе неблагоприятни последици за вас. Имате възможност да обжалвате Ревизионния доклад едновременно с ревизионния акт.

Ако, обаче, не обжалвате ревизионния акт в срока и по реда на чл.152 от ДОПК - пред директора на съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, губите възможността да обжалвате акта по съдебен ред. Тази особеност е изключително важна.

Ревизионен акт

Ревизионният акт се издава в 14 дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението. Ревизионният акт се връчва едновременно със заповед за определяне на компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Ревизионния акт се обжалва пред съответния директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”. Жалбата се подава чрез ТД на НАП до Директора на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” в 14 дневен срок от връчването на РА.

Връчване на ревизионния акт

Връчването на ревизионния акт се извършва по начина по който се връчва и ревизионния доклад. При връчването следва да положите усилия както и при връчването на РД ида изискате доказателства, ако такива са посочени в акта, но не ви се връчват. Особено внимание следва да положите за връчването на лихвените листа, ако имате начислени лихви. Там по-ясно се вижда за какъв период се изчисляват лихвите и на каква основа.

*Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Образуване на ревизионното производство

Чл. 112. (1) Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията.

(2) Ревизията може да се възлага от:

1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;

2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) При възлагане на ревизия по реда на ал. 2, т. 2 не се прилага чл. 8. Съдържание, връчване и изменение на заповедта за възлагане на ревизия

Чл. 113. (1) Със заповедта за възлагане се определят:

1. данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 5;

2. ревизиращите органи по приходите;

3. срокът за извършване на ревизията;

4. ревизираният период;

5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.

(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на ревизираното лице.

(3) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед.

(4) Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт.

(5) Заповедта за прекратяване на ревизионното производство подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове. Срок за извършване на ревизията

Чл. 114. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143и, ал. 2, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.

Ревизионен доклад

Чл. 117. (1) Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.

(2) Ревизионният доклад трябва да съдържа:

1. имената и длъжността на органите, които го съставят;

2. номера и датата на доклада;

3. данни за ревизираното лице;

4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;

5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;

6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях;

7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;

8. предложение за установяване на задълженията;

9. опис на приложените доказателства;

10. подписи на органите по приходите, съставили доклада.

(3) Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него.

(4) Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му.

(5) Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.

Ревизионен акт

Чл. 118. (1) С ревизионния акт се:

1. установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;

2. възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;

3. възстановяват недължимо платени или събрани суми.

(2) Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите. Издаване на ревизионен акт

Чл. 119. (1) В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил.

(2) След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.

(3) Определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение:

1. издава ревизионен акт, или

2. прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо.

(4) Ревизионният акт или заповедта за прекратяване заедно със заповедта по ал. 2 се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.

Съдържание на ревизионния акт

Чл. 120. (1) Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа:

1. името и длъжността на органа, който го издава;

2. номера и датата на акта;

3. данни за ревизираното лице;

4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;

5. мотиви за издаване на акта;

6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;

7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; 8. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) подпис на органа по приходите, издал ревизионния акт.

(2) Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства.

(3) Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.