Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Европейска заповед за запор на банкови сметки

Европейска заповед за запор на банкови сметки

В началото на 2017г. бяха приети две промени на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Първите, обнародвани в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., създават ново ограничение в обхвата на споровете, които могат да се решат от арбитражен съд, а следващите – в ДВ бр. 13 от 7 Февруари 2017г. – са свързани със създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки. С промяна в чл. 19, ал. 1 ГПК се предвижда, че спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, не може да бъде предмет на арбитражно споразумение, респ. такъв спор не може да бъде решаван от арбитражен съд, а арбитражни решения, постановени по подобни спорове ще се считат на нищожни на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж.

В чл. 405 от ГПК, уреждащ производството по издаване на изпълнителни листи, се добавя нова алинея пета, която гласи, че въз основа на такива решения съдът отказва издаване на изпълнителен лист. Започнатите до влизането в сила на промяната арбитражни производства по подобни „неарбитрaжни“ спорове ще подлежат на прекратяване.

С промяна в чл. 78, ал. 8 ГПК отпада възможността в полза на ЮЛ да се присъжда адвокатско възнаграждение, в случаите, когато са били защитавани от юрисконсулт. Според новата редакция, присъденото от съда възнаграждение в полза на ЮЛ, когато е било защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Този размер се определя по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ и е многократно по-нисък от определения по реда на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Вторите промени са изготвен въз основа на регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, l 189/59 от 27 юни 2014 г.) и с влизането им в сила тази процедура в България е вече факт.

Кой може да се възползва от Европейска заповед за запор на банкови сметки?

С Регламента е създадена процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Процедурата дава възможност на даден кредитор да получи европейска заповед за запор на банкова сметка, с която да не позволи на длъжника да застраши последващо изпълнение на иска на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, държани от длъжника или от негово име в банкова сметка в държава членка.

Регламентът като правен инструмент на вторичното право на Европейския съюз, се прилага във всички държави членки от 18 януари 2017 г. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко. Регламентът цели постигане на еднакво право в държавите членки в съответствие с Договорите. Затова той се прилага вместо националните норми, които му противоречат, ако има такива. Европейската заповед за запор намира приложение по търговски и граждански дела. От обхвата на регламента са изключени данъчните, митническите и другите административни дела, както и отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт.

Съгласно изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), които станаха факт на 18 януари тази година, кредиторите ще могат да обезпечават своите искове срещу длъжниците си чрез налагането на запор върху банковите им сметки в чужбина. Със същото се цели да се спре порочната практиката за възпрепятстване на реалното изпълнение на парични задължения.

Трансгранично събиране на вземания е налице в случаите, когато кредиторът ищец е с местоживеене или седалище в една държава от ЕС, а съдът, който е компетентен да разгледа делото, както и банковата сметка на длъжника, върху която се цели налагането на запора, се намират в друга държава от съюза, както и в случаите, когато компетентният съд е в една държава членка, а банковата сметка – обект на запора, в друга.

Кога може да се прави искане за запор на банкови сметки?

Интересното в случая е, че искането за запор на банковата сметка може да бъде отправено както до приключването на съдебното производство на всички инстанции, така и в определени хипотези след приключването му, като например след одобряването от съда на сключена спогодба между страните.

Къде се подава искане за издаване на европейска заповед?

Процедурата по налагане на запора започва с подаване на искане до компетентния съд за издаването на т.нар. европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. Същото искане може да бъде отправено както пред първоинстанционния и въззивния съд, така и пред Върховния касационен съд, в случай че делото е стигнало до този етап на обжалване. В последната хипотеза европейската заповед за запор на банкови сметки се издава от второинстанционния съд.

Определението, с което се отказва издаването на подобна заповед, подлежи на обжалване пред по-горестоящия съд с частна жалба.

Каква е процедурата по налагане на обезпечителната мярка?

С издаването на европейската заповед за запор на банкови сметки започва същинският етап по налагането на обезпечителната мярка. Европейската заповед за запор на банкови сметки подлежи на пряко признаване и изпълнение. Не е необходимо да се извършват последващи процесуални действия по признаването и изпълнението й, т.нар. екзекватура, в съответната държава - членка на ЕС, което до момента водеше до допълнително забавяне на процедурата и утежняването й с разноски. Компетентният орган да извърши фактическите действия по връчването на заповедта и налагането на запора е съдебният изпълнител в държавата членка, в която се намират банковите сметки на длъжника, предмет на обезпечението. Съгласно разпоредбите на ГПК и регламента съдебният изпълнител следва да следи за това запорът да бъде налаган единствено до размера на исковата претенция, като длъжникът ще бъде свободен да се разпорежда с всички суми, които превишават сумите по европейската заповед. Регламентът предвижда също така всяка държава от ЕС да определи орган, който да отговаря на исканията на съдилищата от други държави членки за предоставяне на информация относно наличието или липсата на банкови сметки на длъжниците. В България органът, който има задължението да предоставя подобна информация на чуждите съдилища, е Министерството на правосъдието.

Каква защита се предвижда за длъжника?

Разбира се, правото на налагане на запор върху банковите сметки на длъжника не е безусловно, като последният разполага със съответната защита. Длъжникът може да подаде молба за пълна или частична отмяна на заповедта за запор на редица основания, предвидени в регламента. По-значимите от тях са свързани или с пълното и частично погасяване на задължението, промяна на обстоятелствата, посочени в заявлението, отхвърлянето на иска или отмяна на спогодбата, за чието изпълнение е допуснато обезпечението, както и ако заповедта за запор на банкови сметки не е била връчена на длъжника в 14-дневен срок от запорирането на съответните банкови сметки. Определението, с което съдът се произнася по искането за отмяна или изменение на заповедта, подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горестоящия съд.


Законови разпоредби

Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, l 189/59 от 27 юни 2014 г.)

Член 50, параграф 1, буква в) — Методи за получаване на информация за сметката

Министерството на правосъдието получава информацията, посочена в пар. 1 на чл.14 по метода предвиден в пар. 5, б. "б" на същия член. В България съществува електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, която е създадена и се поддържа от Българската народна банка. Съгласно чл. 56а, ал. 3, т. 8 от Закона за кредитните институции министърът на правосъдието има достъп до въпросната информационна система във връзка с изпълнението на Регламент (ЕС) № 655/2014.

Член 50, параграф 1, буква г) — Съдилища, в които може да бъде подадена жалба срещу отказ за издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки

Определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаването на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба, по реда на Глава 21 от ГПК. Общото правило е че се обжалва пред следващата по-горна съдебна инстанция. Когато определението за отказ е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. ( чл. 618б от ГПК )

Член 50, параграф 1, буква д) — Органи, определени като компетентни за получаването, предаването и връчването на европейска заповед за запор на банкови сметки и други документи

Компетентен орган за получаването, предаването или връчването на заповедта за запор и на другите документи по Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител. ( чл. 618в, ал. 1 от ГПК)

Член 50, параграф 1, буква е) — Орган, компетентен да изпълни европейската заповед за запор на банкови сметки

Компетентен орган да изпълни заповедта за запор в съответствие с глава 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител. ( чл. 618г, ал. 1 от ГПК)

Член 50, параграф 1, буква ж) — До каква степен върху съвместните сметки и върху сметките на упълномощени лица може да бъде налаган запор

При налагането на запор върху съвместна сметка се прилагат общите правила за пасивна солидарност, доколкото банката като трето задължено лице не следва да извършва проучване на размера на дяловете на всеки от титулярите на сметката и основанията на получените и наредените преводи. Възможно е в договора за съвместна банкова сметка да бъде уговорено, че всеки от ползвателите на платежни услуги може да се разпорежда изцяло с вземането по банковата сметка, като при налагане на запор върху вземането по сметката за задължение на един от ползвателите на платежни услуги, цялата наличност по сметката служи за изпълнението на запора. Няма правна пречка за налагането на запор върху съвместна сметка, като при такава уговорка банката ще изпълни заповедта за запор с цялата разполагаема наличност по сметката. Съгласно българското законодателство в частност Гражданския процесуален кодекс не се предвижда възможност да се налага запор върху сметки на упълномощени лица. Вземането по запор се насочва срещу наличности и вземания собственост само на длъжника по принудителното изпълнение. Съществуват сметки, по които законът забранява възможността за налагане на запор, защото тези сметки съхраняват средства, които принадлежат не на ползвателя на платежни услуги, а на трети лица.

Член 50, параграф 1, буква и) — Такси, ако се начисляват такива от банките, за изпълнението на равностойни национални заповеди или за предоставянето на информация за сметка и информация за това коя страна трябва да заплати тези такси

Таксите по принудителното изпълнение се дължат и събират от съответните органи по принудително изпълнение. Банката е трето задължено лице, което предоставя информация и изпълнява разпореждания на органа по принудително изпълнение. По отношение на видовете и размера на приложимите такси, съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) се следва принципа на свобода на договарянето, като изрично е забранено на банките да събират такси само за определени техни действия, а в други също ограничен брой случаи изрично е предвидено таксите да съответстват на действителните разходи. Действащото законодателство не предвижда изрично ограничение за начисляване на такса за обработване на запорно съобщение или за обслужване на запор по банкова сметка във връзка с изпълнителния процес. Таксите за обработка на запорно съобщение, както и останалите такси, прилагани от банките, имат договорен характер и се събират от ползвателите на платежни услуги /титуляра на сметката/ в съответствие с условията на сключения между страните рамков договор, както и приложимите към него общи условия и тарифа на банката. На основание чл. 33 от ЗПУПС на титуляра на банкова сметка не би могло да се начислява такса за предоставяне на информация за сметката, изискуема съгласно глава трета от ЗПУПС.

Член 50, параграф 1, буква й) — Тарифата на таксите или другите правила, по които се определят приложимите такси, начислявани от която и да било институция или друг орган, който участва в обработването или изпълнението на заповед за запор

1. Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, подраздел „ Г. “Такси събирани от Министерството на правосъдието“, т. 62б : Предоставяне на информация, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или на сметките на длъжника съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 - 50 лева.

2. В Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: - предвидено е събирането от съда на такса от 50 лв. за налагане на обезпечителни мерки, когато акт на Европейския съюз предвижда това. (чл. 22, т. 3)

3. За целите на съдебното изпълнение са събират такси в размери, съобразно предвидените в Раздел II „Такси по съдебното изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители“ от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и тези в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

Член 50, параграф 1, буква к) — Степенуване, ако има такова, на равностойните национални заповеди

Процесуалните закони, регламентиращи принудителното изпълнение изрично не уреждат фигурата „степенуване" на съобщенията за налагане на обезпечителни и изпълнителни запори. В различните производства по принудително изпълнение съществува уредба на привилегии и поредност за реализиране на вземанията на взискателите, като за неуредените случаи се прилагат общите процесуално правни норми - поредността на наложените запори следва в общия случай принципът „Prior in tempore, potior in iure".

Член 50, параграф 1, буква м) — Съдилища, до които се подава жалба, и срок, ако има такъв, за подаване на жалбата

Постановеното по искането определение се обжалва с частна жалба. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. (чл. 275, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс)

Член 50, параграф 1, буква о) — Езици, които се приемат за превод на документите

България няма да приема друг език освен български.

Информацията е взета от Европейски портал за електронно правосъдие .

ЗАКОН за допълнение на Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г. и бр. 8 от 2017 г.) § 1. Създава се глава петдесет и шеста „а“ с чл. 618а – 618д: „Глава петдесет и шеста „а“ СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ С ЦЕЛ УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 15 МАЙ 2014 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ С ЦЕЛ УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА (ОВ, L 189/59 ОТ 27 ЮНИ 2014 Г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК „РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014“

Компетентен орган за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки

Чл. 618а. (1) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска преди предявяване на иска от компетентния да разгледа спора по същество първоинстанционен съд.

(2) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска след съставянето на автентичния акт по смисъла на чл. 4, т. 10 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. от компетентния първоинстанционен съд.

(3) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да издаде европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. В случай че искането за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки се предявява в рамките на касационното производство, заповедта се издава от въззивния съд.

(4) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд, разгледал спора по същество, или след одобряване на съдебната спогодба. Обжалване на отказ за издаване на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки по реда на чл. 21 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г.

Чл. 618б. Определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаването на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Компетентен орган по чл. 4, т. 14 и информационен орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014

Чл. 618в. (1) Компетентен орган за получаването, предаването или връчването на заповедта за запор и на другите документи по Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител.

(2) Информационен орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е Министерството на правосъдието. Пряко признаване и изпълнение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки

Чл. 618г. (1) Компетентен орган да изпълни заповедта за запор в съответствие с глава 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител.

(2) Декларацията относно запорирането на средствата по сметка на длъжника се издава от банката, до която е адресирана заповедта за запор, при условията и в сроковете по чл. 25 от Регламент (ЕС) № 655/2014.

(3) Молителят предприема необходимите мерки, за да осигури освобождаването на средствата, които след изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки превишават сумата, посочена в нея, в случаите и при условията на чл. 27, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 655/2014.

(4) В случай че молителят не изпълни задължението си по ал. 3, съдебният изпълнител предприема служебно необходимите мерки за освобождаване на посочените средства. Отменяне и изменение на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки и изпълнението й

Чл. 618д. (1) Ответникът и молителят могат да искат отменяне или изменение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки от компетентния първоинстанционен съд, ако е налице някое от основанията, предвидени в чл. 33, параграф 1 или чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014. Постановеното по искането определение се обжалва по реда на чл. 618б.

(2) Ответникът може да иска ограничаване или прекратяване на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки, ако е налице някое от основанията по чл. 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014, пред съда, издал заповедта за запор.

(3) Ответникът и молителят могат да искат ограничаване или прекратяване на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки, ако е налице основанието по чл. 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител уведомява за извършените действия съда, издал заповедта.

(4) Молителят може да иска изменение на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки на основание чл. 35, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 655/2014 от съдебния изпълнител.“