Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Европейска заповед за запор на банкови сметки

Европейска заповед за запор на банкови сметки

В началото на 2017г. бяха приети две промени на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Първите, обнародвани в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., създават ново ограничение в обхвата на споровете, които могат да се решат от арбитражен съд, а следващите – в ДВ бр. 13 от 7 Февруари 2017г. – са свързани със създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки. С промяна в чл. 19, ал. 1 ГПК се предвижда, че спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, не може да бъде предмет на арбитражно споразумение, респ. такъв спор не може да бъде решаван от арбитражен съд, а арбитражни решения, постановени по подобни спорове ще се считат на нищожни на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж.

В чл. 405 от ГПК, уреждащ производството по издаване на изпълнителни листи, се добавя нова алинея пета, която гласи, че въз основа на такива решения съдът отказва издаване на изпълнителен лист. Започнатите до влизането в сила на промяната арбитражни производства по подобни „неарбитрaжни“ спорове ще подлежат на прекратяване.

С промяна в чл. 78, ал. 8 ГПК отпада възможността в полза на ЮЛ да се присъжда адвокатско възнаграждение, в случаите, когато са били защитавани от юрисконсулт. Според новата редакция, присъденото от съда възнаграждение в полза на ЮЛ, когато е било защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Този размер се определя по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ и е многократно по-нисък от определения по реда на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Вторите промени са изготвен въз основа на регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, l 189/59 от 27 юни 2014 г.) и с влизането им в сила тази процедура в България е вече факт.

Кой може да се възползва от Европейска заповед за запор на банкови сметки?

С Регламента е създадена процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Процедурата дава възможност на даден кредитор да получи европейска заповед за запор на банкова сметка, с която да не позволи на длъжника да застраши последващо изпълнение на иска на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, държани от длъжника или от негово име в банкова сметка в държава членка.

Регламентът като правен инструмент на вторичното право на Европейския съюз, се прилага във всички държави членки от 18 януари 2017 г. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко. Регламентът цели постигане на еднакво право в държавите членки в съответствие с Договорите. Затова той се прилага вместо националните норми, които му противоречат, ако има такива. Европейската заповед за запор намира приложение по търговски и граждански дела. От обхвата на регламента са изключени данъчните, митническите и другите административни дела, както и отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт.

Съгласно изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), които станаха факт на 18 януари тази година, кредиторите ще могат да обезпечават своите искове срещу длъжниците си чрез налагането на запор върху банковите им сметки в чужбина. Със същото се цели да се спре порочната практиката за възпрепятстване на реалното изпълнение на парични задължения.

Трансгранично събиране на вземания е налице в случаите, когато кредиторът ищец е с местоживеене или седалище в една държава от ЕС, а съдът, който е компетентен да разгледа делото, както и банковата сметка на длъжника, върху която се цели налагането на запора, се намират в друга държава от съюза, както и в случаите, когато компетентният съд е в една държава членка, а банковата сметка – обект на запора, в друга.

Кога може да се прави искане за запор на банкови сметки?

Интересното в случая е, че искането за запор на банковата сметка може да бъде отправено както до приключването на съдебното производство на всички инстанции, така и в определени хипотези след приключването му, като например след одобряването от съда на сключена спогодба между страните.

Къде се подава искане за издаване на европейска заповед?

Процедурата по налагане на запора започва с подаване на искане до компетентния съд за издаването на т.нар. европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. Същото искане може да бъде отправено както пред първоинстанционния и въззивния съд, така и пред Върховния касационен съд, в случай че делото е стигнало до този етап на обжалване. В последната хипотеза европейската заповед за запор на банкови сметки се издава от второинстанционния съд.

Определението, с което се отказва издаването на подобна заповед, подлежи на обжалване пред по-горестоящия съд с частна жалба.

Каква е процедурата по налагане на обезпечителната мярка?

С издаването на европейската заповед за запор на банкови сметки започва същинският етап по налагането на обезпечителната мярка. Европейската заповед за запор на банкови сметки подлежи на пряко признаване и изпълнение. Не е необходимо да се извършват последващи процесуални действия по признаването и изпълнението й, т.нар. екзекватура, в съответната държава - членка на ЕС, което до момента водеше до допълнително забавяне на процедурата и утежняването й с разноски. Компетентният орган да извърши фактическите действия по връчването на заповедта и налагането на запора е съдебният изпълнител в държавата членка, в която се намират банковите сметки на длъжника, предмет на обезпечението. Съгласно разпоредбите на ГПК и регламента съдебният изпълнител следва да следи за това запорът да бъде налаган единствено до размера на исковата претенция, като длъжникът ще бъде свободен да се разпорежда с всички суми, които превишават сумите по европейската заповед. Регламентът предвижда също така всяка държава от ЕС да определи орган, който да отговаря на исканията на съдилищата от други държави членки за предоставяне на информация относно наличието или липсата на банкови сметки на длъжниците. В България органът, който има задължението да предоставя подобна информация на чуждите съдилища, е Министерството на правосъдието.

Каква защита се предвижда за длъжника?

Разбира се, правото на налагане на запор върху банковите сметки на длъжника не е безусловно, като последният разполага със съответната защита. Длъжникът може да подаде молба за пълна или частична отмяна на заповедта за запор на редица основания, предвидени в регламента. По-значимите от тях са свързани или с пълното и частично погасяване на задължението, промяна на обстоятелствата, посочени в заявлението, отхвърлянето на иска или отмяна на спогодбата, за чието изпълнение е допуснато обезпечението, както и ако заповедта за запор на банкови сметки не е била връчена на длъжника в 14-дневен срок от запорирането на съответните банкови сметки. Определението, с което съдът се произнася по искането за отмяна или изменение на заповедта, подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горестоящия съд.