Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Индустриална собственост

Индустриална собственост

Интелектуална и индустриална собственост, представляват право върху нематериални блага. Това че става дума за права върху нематериални блага, не означава, че те са неимуществени (като личните права), а тъкмо напротив. Някои от правата върху интелектуална собственост също имат личен характер, но има разлика между лични неимуществени права и права върху нематериални обекти.
Няма дефиниция за индустриална и интелектуална собственост, а изброяване, от което се правят изводи.

Правата върху нематериални блага са защитени за първи път от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г. (с последна редакция от Стокхолм 1967 г.). На конгрес във Виена 10 г. по-рано се поставя въпросът каква е закрилата на индустриалната собственост и се установява, че в международен план такава закрила няма (има национална, но не и международна). Парижката конвенция създава Парижки съюз за закрила на индустриалната собственост, който е една от първите международни организации.

Парижката конвенция дава и определение на понятието индустриална собственост - чл. 1, ал. 2 ПК: Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция; под индустриална собственост се разбират:

1) Права върху патенти за изобретения. Патентът е документът, с издаването на който се свързва изключителното право за използване и разпореждане с изобретението в полза на патентопритежателя. Това всъщност не е обектът на закрила, а актът, който го закриля - обектът е изобретението, а патент е документът за закрила.

2) Права върху полезни модели. Полезните модели са известни още като “малки изобретения” – оригинални изобретателски решения. Не подлежат на закрила като полезни модели методите на производство. При полезните модели има по-занижени критерии (за изобретателско равнище), закрилата им е по-занижена (по-къс срок - 10 г.), по-ниска такса.

Правната закрила на патентоспособни изобретения и полезни модели се предоставя съответно с патент и свидетелство за регистрация на полезно изобретение.

Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими. Могат да бъдат регистрирани полезни модели, които са нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка. Патентът и регистрацията в Патентното ведомство имат действие по отношение на трети лица от публикацията за издаването им в официалния бюлетин на ведомството. По искане на заявителя всяка заявка за патент може да получи национален или международен приоритет от по-рано подадени заявки. Срокът на действие на патента е 20 години от датата на подаване на заявката. Срокът на действие на регистрацията на полезния модел е 4 години от датата на подаване на заявката, но може да бъде продължен за два последователни периода от по 3 години.

3) Права върху промишлен дизайн (“индустриални рисунки и модели” по ПК). Това също е идея, която се прилага при производството. Има се предвид обаче не техническо решение (за разлика от изобретението и полезния модел), а естетически резултат: видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях (чл. 3, ал. 1 Закон за промишления дизайн). Това е оригинално и ново оформление, а не нещо, което следва от функциите (трябва да е нещо, различно от това, което изисква функцията, за да се защити като дизайн) - чл. 11, ал. 2, т. 2 ЗПД. Освен белезите по чл. 3 дизайнът трябва да притежава новост (чл. 12 ЗПД) и оригиналност (чл. 13). Срокът на действие на регистрацията е 10 г., може да се подновява три пъти последователно за по 5 г. (чл. 15).

4) Права върху фирменото наименование. Търговското име е наименованието, под което е известно и се експлоатира едно предприятие. Съдържанието и регистрацията му се уреждат от търговското законодателство. Това наименование идентифицира самия търговец - наименованието, с което лицето извършва стопанска дейност. Съществува задължение да се притежава търговско име, само едно (при марката няма задължение, но едно предприятие може да има повече от една марка).

5) Права върху търговската марка. Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично (чл. 9, ал. 1 ЗМГО). ЗМГО урежда четири вида марки. Марката идентифицира продукцията на търговеца (фирмата идентифицира самия търговец, няма пречка фирма и марка да съвпадат). Срокът на действие на регистрацията е 10 г., може да се подновява последователно за по 10 г. (чл. 20 ЗМГО). Може да има еднакви марки за назоваване на различни обекти (това правило не важи за световните марки).

6) Права върху географски означения. Те идентифицират мястото, което в едни случаи се свързва с географски и исторически особености, а в други – с производство на една стока (показва произход). Географските означения биват: 1) наименование за произход (чл. 51, ал. 2 ЗМГО - означаване на произхода, качествата на стоката се дължат на географската среда); 2) географско указание (чл. 51, ал. 3 - означаване на произхода, качество или друга характеристика на стоката могат да се отдадат на произхода). Закрилата се получава чрез регистрацията и се прекратява, когато престане да съществува връзка между географската среда и качествата на стоката (чл. 56).

7) Правила за предотвратяване на нелоялната конкуренция (свързана с марките, фирмите, дизайна). Определени неща са забранени и се преследват като нелоялна конкуренция. Това е негативен обект на закрила. - Нелоялна конкуренция според чл. 10, второ, ал. 2 ПК е всеки акт на конкуренция, който е противен на честните обичаи в областта на индустрията или търговията:

1) дейността да е в областта на индустрията (произвеждане на материални блага, които природата не дава в готов вид, както и рудодобив, добив на кариерни материали) или търговията (предоставяне на права върху материални блага или услуги срещу възнаграждение);

2) конкурентна дейност (да се извършва и от други лица);

3) противоречие с честните обичаи (напр. да не се преиначават обстоятелства във връзка с дейността на конкурента).

В ал. 3 са посочени конкретни забранени действия. - ЗЗК, чл. 30: действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или с потребителите.

В чл. 31-35 ЗЗК са формулирани и няколко специални състава.

Общото между всички обекти е, че са нематериални блага и права върху такива блага, които са тясно свързани с индустрията (масовото производство) в най-широк смисъл: селско стопанство, добив на полезни изкопаеми, образование, здравеопазване и т.н.

Тези права, които са обхванати от понятието индустриална собственост, са numerus clausus и към тях повече от век не са добавяни нови. ПК определя съдържанието на понятието индустриална собственост като сборно, включващо изчерпателно изброени нематериални блага със стопанско значение.