Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Електронен публичен търг

Създаване на онлайн платформа за електронни публични търгове по реда на ГПК

            С последните промени в ГПК беше въведена възможността вещ, върху която е насочено изпълнение да бъде продавана по правилата на електронен публичен търг.

В 18-месечен срок от влизането в сила на измененията в ГПК Министерството на правосъдието трябва да създаде онлайн платформата за електронни публични търгове, а в 12-месечен срок министърът на правосъдието следва да издаде наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Какви са предимствата на Електронните публични търгове?

Намираме за съществено в новата регламентация, възможността по писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител да може да проведе електронен публичен търг и без да е представен изпълнителен лист. При наличие на ипотека или особен залог върху имота за провеждане на търга се изисква писмено съгласие на ипотекарния или заложния кредитор. Началната цена на вещите се посочва от собственика, а в случаите на учредена ипотека или особен залог - от собственика и обезпечения кредитор.

Считаме, че тази възможност ще доведе до намаляване на съдебните и разноските по изпълнението, като длъжниците ще могат да продават сами вещите си преди срещу тях да е издаден изпълнителен лист и съответно да са им присъдени разноски.

Дали въвеждането на електронните търгове ще повиши доверието на гражданите към съдебните изпълнители, тепърва ще се види, но може да се каже, че чрез електроните публични търгове процесът ще стане публично достъпен, анонимен и проследим. Никой от участниците в е-търга не вижда кои са останалите наддавачи, а само собствените си оферти и най-високата към дадения момент. Системата ще позволява всяко действие не само на наддавачите, но и на съдебния изпълнител, да бъде проследено и ако има проблеми или сянка на съмнение, че нещо не е както трябва, администраторите на системата могат да предоставят информация какво се е случило. Така няма да има съмнения, че някои търгове са нагласени за определени хора. Електронните търгове са страхотен инструмент - от една страна да се повиши доверието в съдебните изпълнители, а от друга страна те да бъдат контролирани. 

Електронни търгове се провеждат успешно в Унгария, Латвия, Казахстан, Франция, Холандия, Белгия, Пошла, Словакия, Латвия и САЩ.

Предимствата на електронните публични търгове са значителни. Съдебният изпълнител на практика не участва в тази процедура, всичко се извършва по електронен път. Наддавачите не се познават един друг, не знаят колко предложения има. Въобще липсват възможности за злоупотреби. На практика органът, провеждащ търга, само подава информацията в платформата за търгове, а самото наддаване се извършва компютъризирано. Това прави търговете надеждни и прозрачни. С електронните търгове се премахват писмените оферти и се елиминира подаването на множество оферти.

Друго предимство е регламентираната в ГПК възможност покупката на недвижима вещ от електронен публичен търг да бъде финансирана от кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции. В този случай плащането на сумата, с която се кредитира покупката ще се извършва от кредитната институция по посочената в обявлението за публична продажба банкова сметка на съдебния изпълнител. В случай че постановлението за възлагане бъде отменено по реда на чл. 435 и следващите от ГПК, съдебният изпълнител, извършващ продажбата ще връща получената по реда на предходната алинея сума на финансиращата кредитна институция. Предвижда се и възможност по писмено искане на финансиращата кредитна институция, съдебният изпълнител да вписва заедно с постановлението за възлагане и законна ипотека върху имота.

Как ще се провеждат Електронните публични търгове?

Мястото на провеждане на електронния публичен търг е онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието. Наддаването на електронния публичен търг ще продължава 7 дни и ще завършва в 17,00 часа на последния ден, в случай че няма подадено ново наддавателно предложение през последните 10 минути на търга. В случай че през последните 10 минути на търга се подаде ново наддавателно предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути. Търгът приключва, след като през последните 10 минути няма подадено наддавателно предложение.

Регистрацията на наддавачите ще се извършва с електронен подпис или в канцеларията на съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител, извършващ продажбата, оторизира или отказва оторизация на регистрирания наддавач в 5-дневен срок от регистрацията на наддавача. Съдебният изпълнител отказва оторизация, ако не е внесен задатък, както и в случаите по чл. 490, ал. 1 / Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването/.

Регистрирането на наддавачите за участие в електронния търг ще продължава един месец и ще завършва в 17,00 часа на посочения в обявлението ден.

Наддавателните предложения се увеличават с една стъпка. Стъпката при провеждането на електронен публичен търг е определена в чл.501д от ГПК и представлява процент от началната цена и е в размер, както следва:

1. при начална цена до 10 000 лв. - 10 на сто от началната цена;

2. при начална цена от 10 000 до 100 000 лв. - 5 на сто от началната цена;

3. при начална цена над 100 000 лв. - 2 на сто от началната цена.

Последната заявена от наддавач цена ще е публична в онлайн платформата за електронни публични търгове. След края на електронния публичен търг платформата за електронни търгове ще изпраща автоматично съобщение до всички оторизирани наддавачи за достигната цена на имуществото.

В двуседмичен срок, обявения за купувач следва да внесе по сметка на съдебния изпълнител цената, като приспадне заплатения от него задатък. При не плащане на цената за купувач се обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, губи платеният от него задатък; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи.

Изпълнително производство- промени в ГПК от 2017 г.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО- новите промени в ГПК

Нови правила при връчване на съдебни книжа

Затягат се правилата за призоваване на длъжника. Надеждата е да се ограничи до минимум практиката хората да „бъдат съдени“, без да разберат. Дали ще се постигне този резултат, остава практиката да покаже.

Съгласно приетите в чл.47, ал.1 изменения и допълнения когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Съгласно ал.3 когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно ще проверява неговата адресна регистрация и ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната ще разпорежда връчване съответно по настоящия или постоянния адрес.

Съдът, също така, ще проверява служебно и местоработата на ответника и ще разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

Създава се нова ал.2 на чл.61 относно спиране сроковете в гражданското производство. Сроковете ще спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

Такси по изпълнението

Въвежда се своеобразна скала за пропорционалната такса на ЧСИ, която ще намали сериозно разходите по принудителното изпълнение. Съгласно чл.73, ал.4 процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа.

Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати. Създава се нов чл.73а, съгласно който:

Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:

1. до 10 на сто от минималната работна заплата - 30 на сто от минималната работна заплата;

2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата - 40 на сто от минималната работна заплата;

3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата - 50 на сто от минималната работна заплата;

4. от 50 на сто до една минимална работна заплата - 70 на сто от минималната работна заплата;

5. от една до две минимални работни заплати - 80 на сто от минималната работна заплата;

6. от две до три минимални работни заплати - 90 на сто от минималната работна заплата.

В този сбор не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им. Когато е достигнат общият сбор на таксите и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.

Въвежда се съразмерност при принудителното изпълнение

Парламентът прие да има съразмерност между принудителното изпълнение към длъжник и размера на задължението/ нов чл.442а от ГПК/. В кодекса беше записано, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Занапред частните съдебни изпълнители ще отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение и когато са наложили обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело. Беше приет и текст, според който запор на банкова сметка на длъжник се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

Несеквестируемите доходи ще са с по-силна защита

Ако изпълнението е върху заплата, пенсия или друг доход от труд, то кредиторът ще може да си удържа само една четвърт от сумата при месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца)/чл.446 от ГПК/. Ако длъжникът получава между една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е между две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част в зависимост от това дали има деца или не. При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, в зависимост от това дали длъжникът има деца или не. За да се реши проблемът с множеството жалби на граждани, че им се запорират банкови сметки с несеквестируеми доходи, в ГПК / нов чл.446а/ се въвежда изискване към банките да не изпълняват запора, ако "от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа". При пенсии до размера на минималната работна заплата, обезщетения и помощи, преведени по банкова сметка, пък запорното съобщение изобщо не бива да се изпълнява. Одобрено бе и въвеждането на електронни запори върху пари по банкова сметка / нов чл.450а/.

Оценката на имота преди продан ще може да се оспорва

Друга част от приетите в сряда поправки в ГПК целят по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците. Сега началната цена за публична продан на движим имот е 75% от определената му стойност. Занапред тя се вдига на 85%. Началната цена на недвижим имот, при която започва наддаването, пък ще бъде 80%. Важна новост е, че всяка от страните вече ще може да оспорва определената от вещото лице цена на имота, като поиска нова оценка с назначаване на ново вещо лице за своя сметка. Повторната продан ще започва при цена, която е 90% от началната цена по първата продан, а не 80%, както е сега. Увеличава се и сегашният едноседмичен срок, в който купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена. Целта на мярката е да се стимулират покупките с банков кредит и да се увеличи броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на имотите. Приети бяха и текстове за пресичане на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко предложения, едно от които е с много висока цена, от което впоследствие се отказват. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се смятат за невалидни. Премахва се и възможността за подаване на множество наддавателни предложения.

Електронни търгове

Промените предвиждат и въвеждането на електронни публични търгове с цел да се предотвратят възможностите за злоупотреби. При електронните търгове участниците няма да знаят колко лица се явяват в състезанието за покупката на имота. Дава се възможност на самите длъжници да поискат електронен търг още преди съдебната фаза и изпълнителното производство по събиране на задължението им. Целта е те да постигнат възможно най-висока цена за своите имоти. Онлайн платформата на Министерството на правосъдието, чрез която ще се правят електронните търгове, трябва да е готова до година и половина. За да се насърчат длъжниците доброволно да уредят плащането, първата доброволна вноска се намалява от 30% на 20% от задължението. С промените се въвежда принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и други обекти на индустриална собственост, а също и върху обособена част от предприятие. Прави се опит и да се разрешат проблемите около подсъдността на изпълнителното производство, за да не се концентрират делата само в един район.

Европейска заповед за запор на банкови сметки

Европейска заповед за запор на банкови сметки

В началото на 2017г. бяха приети две промени на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Първите, обнародвани в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., създават ново ограничение в обхвата на споровете, които могат да се решат от арбитражен съд, а следващите – в ДВ бр. 13 от 7 Февруари 2017г. – са свързани със създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки. С промяна в чл. 19, ал. 1 ГПК се предвижда, че спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, не може да бъде предмет на арбитражно споразумение, респ. такъв спор не може да бъде решаван от арбитражен съд, а арбитражни решения, постановени по подобни спорове ще се считат на нищожни на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж.

В чл. 405 от ГПК, уреждащ производството по издаване на изпълнителни листи, се добавя нова алинея пета, която гласи, че въз основа на такива решения съдът отказва издаване на изпълнителен лист. Започнатите до влизането в сила на промяната арбитражни производства по подобни „неарбитрaжни“ спорове ще подлежат на прекратяване.

С промяна в чл. 78, ал. 8 ГПК отпада възможността в полза на ЮЛ да се присъжда адвокатско възнаграждение, в случаите, когато са били защитавани от юрисконсулт. Според новата редакция, присъденото от съда възнаграждение в полза на ЮЛ, когато е било защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Този размер се определя по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ и е многократно по-нисък от определения по реда на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Вторите промени са изготвен въз основа на регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, l 189/59 от 27 юни 2014 г.) и с влизането им в сила тази процедура в България е вече факт.

Кой може да се възползва от Европейска заповед за запор на банкови сметки?

С Регламента е създадена процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Процедурата дава възможност на даден кредитор да получи европейска заповед за запор на банкова сметка, с която да не позволи на длъжника да застраши последващо изпълнение на иска на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, държани от длъжника или от негово име в банкова сметка в държава членка.

Регламентът като правен инструмент на вторичното право на Европейския съюз, се прилага във всички държави членки от 18 януари 2017 г. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко. Регламентът цели постигане на еднакво право в държавите членки в съответствие с Договорите. Затова той се прилага вместо националните норми, които му противоречат, ако има такива. Европейската заповед за запор намира приложение по търговски и граждански дела. От обхвата на регламента са изключени данъчните, митническите и другите административни дела, както и отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт.

Съгласно изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), които станаха факт на 18 януари тази година, кредиторите ще могат да обезпечават своите искове срещу длъжниците си чрез налагането на запор върху банковите им сметки в чужбина. Със същото се цели да се спре порочната практиката за възпрепятстване на реалното изпълнение на парични задължения.

Трансгранично събиране на вземания е налице в случаите, когато кредиторът ищец е с местоживеене или седалище в една държава от ЕС, а съдът, който е компетентен да разгледа делото, както и банковата сметка на длъжника, върху която се цели налагането на запора, се намират в друга държава от съюза, както и в случаите, когато компетентният съд е в една държава членка, а банковата сметка – обект на запора, в друга.

Кога може да се прави искане за запор на банкови сметки?

Интересното в случая е, че искането за запор на банковата сметка може да бъде отправено както до приключването на съдебното производство на всички инстанции, така и в определени хипотези след приключването му, като например след одобряването от съда на сключена спогодба между страните.

Къде се подава искане за издаване на европейска заповед?

Процедурата по налагане на запора започва с подаване на искане до компетентния съд за издаването на т.нар. европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. Същото искане може да бъде отправено както пред първоинстанционния и въззивния съд, така и пред Върховния касационен съд, в случай че делото е стигнало до този етап на обжалване. В последната хипотеза европейската заповед за запор на банкови сметки се издава от второинстанционния съд.

Определението, с което се отказва издаването на подобна заповед, подлежи на обжалване пред по-горестоящия съд с частна жалба.

Каква е процедурата по налагане на обезпечителната мярка?

С издаването на европейската заповед за запор на банкови сметки започва същинският етап по налагането на обезпечителната мярка. Европейската заповед за запор на банкови сметки подлежи на пряко признаване и изпълнение. Не е необходимо да се извършват последващи процесуални действия по признаването и изпълнението й, т.нар. екзекватура, в съответната държава - членка на ЕС, което до момента водеше до допълнително забавяне на процедурата и утежняването й с разноски. Компетентният орган да извърши фактическите действия по връчването на заповедта и налагането на запора е съдебният изпълнител в държавата членка, в която се намират банковите сметки на длъжника, предмет на обезпечението. Съгласно разпоредбите на ГПК и регламента съдебният изпълнител следва да следи за това запорът да бъде налаган единствено до размера на исковата претенция, като длъжникът ще бъде свободен да се разпорежда с всички суми, които превишават сумите по европейската заповед. Регламентът предвижда също така всяка държава от ЕС да определи орган, който да отговаря на исканията на съдилищата от други държави членки за предоставяне на информация относно наличието или липсата на банкови сметки на длъжниците. В България органът, който има задължението да предоставя подобна информация на чуждите съдилища, е Министерството на правосъдието.

Каква защита се предвижда за длъжника?

Разбира се, правото на налагане на запор върху банковите сметки на длъжника не е безусловно, като последният разполага със съответната защита. Длъжникът може да подаде молба за пълна или частична отмяна на заповедта за запор на редица основания, предвидени в регламента. По-значимите от тях са свързани или с пълното и частично погасяване на задължението, промяна на обстоятелствата, посочени в заявлението, отхвърлянето на иска или отмяна на спогодбата, за чието изпълнение е допуснато обезпечението, както и ако заповедта за запор на банкови сметки не е била връчена на длъжника в 14-дневен срок от запорирането на съответните банкови сметки. Определението, с което съдът се произнася по искането за отмяна или изменение на заповедта, подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горестоящия съд.


Законови разпоредби

Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, l 189/59 от 27 юни 2014 г.)

Член 50, параграф 1, буква в) — Методи за получаване на информация за сметката

Министерството на правосъдието получава информацията, посочена в пар. 1 на чл.14 по метода предвиден в пар. 5, б. "б" на същия член. В България съществува електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, която е създадена и се поддържа от Българската народна банка. Съгласно чл. 56а, ал. 3, т. 8 от Закона за кредитните институции министърът на правосъдието има достъп до въпросната информационна система във връзка с изпълнението на Регламент (ЕС) № 655/2014.

Член 50, параграф 1, буква г) — Съдилища, в които може да бъде подадена жалба срещу отказ за издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки

Определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаването на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба, по реда на Глава 21 от ГПК. Общото правило е че се обжалва пред следващата по-горна съдебна инстанция. Когато определението за отказ е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. ( чл. 618б от ГПК )

Член 50, параграф 1, буква д) — Органи, определени като компетентни за получаването, предаването и връчването на европейска заповед за запор на банкови сметки и други документи

Компетентен орган за получаването, предаването или връчването на заповедта за запор и на другите документи по Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител. ( чл. 618в, ал. 1 от ГПК)

Член 50, параграф 1, буква е) — Орган, компетентен да изпълни европейската заповед за запор на банкови сметки

Компетентен орган да изпълни заповедта за запор в съответствие с глава 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител. ( чл. 618г, ал. 1 от ГПК)

Член 50, параграф 1, буква ж) — До каква степен върху съвместните сметки и върху сметките на упълномощени лица може да бъде налаган запор

При налагането на запор върху съвместна сметка се прилагат общите правила за пасивна солидарност, доколкото банката като трето задължено лице не следва да извършва проучване на размера на дяловете на всеки от титулярите на сметката и основанията на получените и наредените преводи. Възможно е в договора за съвместна банкова сметка да бъде уговорено, че всеки от ползвателите на платежни услуги може да се разпорежда изцяло с вземането по банковата сметка, като при налагане на запор върху вземането по сметката за задължение на един от ползвателите на платежни услуги, цялата наличност по сметката служи за изпълнението на запора. Няма правна пречка за налагането на запор върху съвместна сметка, като при такава уговорка банката ще изпълни заповедта за запор с цялата разполагаема наличност по сметката. Съгласно българското законодателство в частност Гражданския процесуален кодекс не се предвижда възможност да се налага запор върху сметки на упълномощени лица. Вземането по запор се насочва срещу наличности и вземания собственост само на длъжника по принудителното изпълнение. Съществуват сметки, по които законът забранява възможността за налагане на запор, защото тези сметки съхраняват средства, които принадлежат не на ползвателя на платежни услуги, а на трети лица.

Член 50, параграф 1, буква и) — Такси, ако се начисляват такива от банките, за изпълнението на равностойни национални заповеди или за предоставянето на информация за сметка и информация за това коя страна трябва да заплати тези такси

Таксите по принудителното изпълнение се дължат и събират от съответните органи по принудително изпълнение. Банката е трето задължено лице, което предоставя информация и изпълнява разпореждания на органа по принудително изпълнение. По отношение на видовете и размера на приложимите такси, съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) се следва принципа на свобода на договарянето, като изрично е забранено на банките да събират такси само за определени техни действия, а в други също ограничен брой случаи изрично е предвидено таксите да съответстват на действителните разходи. Действащото законодателство не предвижда изрично ограничение за начисляване на такса за обработване на запорно съобщение или за обслужване на запор по банкова сметка във връзка с изпълнителния процес. Таксите за обработка на запорно съобщение, както и останалите такси, прилагани от банките, имат договорен характер и се събират от ползвателите на платежни услуги /титуляра на сметката/ в съответствие с условията на сключения между страните рамков договор, както и приложимите към него общи условия и тарифа на банката. На основание чл. 33 от ЗПУПС на титуляра на банкова сметка не би могло да се начислява такса за предоставяне на информация за сметката, изискуема съгласно глава трета от ЗПУПС.

Член 50, параграф 1, буква й) — Тарифата на таксите или другите правила, по които се определят приложимите такси, начислявани от която и да било институция или друг орган, който участва в обработването или изпълнението на заповед за запор

1. Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, подраздел „ Г. “Такси събирани от Министерството на правосъдието“, т. 62б : Предоставяне на информация, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или на сметките на длъжника съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 - 50 лева.

2. В Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: - предвидено е събирането от съда на такса от 50 лв. за налагане на обезпечителни мерки, когато акт на Европейския съюз предвижда това. (чл. 22, т. 3)

3. За целите на съдебното изпълнение са събират такси в размери, съобразно предвидените в Раздел II „Такси по съдебното изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители“ от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и тези в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

Член 50, параграф 1, буква к) — Степенуване, ако има такова, на равностойните национални заповеди

Процесуалните закони, регламентиращи принудителното изпълнение изрично не уреждат фигурата „степенуване" на съобщенията за налагане на обезпечителни и изпълнителни запори. В различните производства по принудително изпълнение съществува уредба на привилегии и поредност за реализиране на вземанията на взискателите, като за неуредените случаи се прилагат общите процесуално правни норми - поредността на наложените запори следва в общия случай принципът „Prior in tempore, potior in iure".

Член 50, параграф 1, буква м) — Съдилища, до които се подава жалба, и срок, ако има такъв, за подаване на жалбата

Постановеното по искането определение се обжалва с частна жалба. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. (чл. 275, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс)

Член 50, параграф 1, буква о) — Езици, които се приемат за превод на документите

България няма да приема друг език освен български.

Информацията е взета от Европейски портал за електронно правосъдие .

ЗАКОН за допълнение на Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г. и бр. 8 от 2017 г.) § 1. Създава се глава петдесет и шеста „а“ с чл. 618а – 618д: „Глава петдесет и шеста „а“ СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ С ЦЕЛ УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 15 МАЙ 2014 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ С ЦЕЛ УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА (ОВ, L 189/59 ОТ 27 ЮНИ 2014 Г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК „РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014“

Компетентен орган за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки

Чл. 618а. (1) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска преди предявяване на иска от компетентния да разгледа спора по същество първоинстанционен съд.

(2) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска след съставянето на автентичния акт по смисъла на чл. 4, т. 10 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. от компетентния първоинстанционен съд.

(3) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да издаде европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. В случай че искането за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки се предявява в рамките на касационното производство, заповедта се издава от въззивния съд.

(4) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд, разгледал спора по същество, или след одобряване на съдебната спогодба. Обжалване на отказ за издаване на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки по реда на чл. 21 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г.

Чл. 618б. Определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаването на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Компетентен орган по чл. 4, т. 14 и информационен орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014

Чл. 618в. (1) Компетентен орган за получаването, предаването или връчването на заповедта за запор и на другите документи по Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител.

(2) Информационен орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е Министерството на правосъдието. Пряко признаване и изпълнение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки

Чл. 618г. (1) Компетентен орган да изпълни заповедта за запор в съответствие с глава 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител.

(2) Декларацията относно запорирането на средствата по сметка на длъжника се издава от банката, до която е адресирана заповедта за запор, при условията и в сроковете по чл. 25 от Регламент (ЕС) № 655/2014.

(3) Молителят предприема необходимите мерки, за да осигури освобождаването на средствата, които след изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки превишават сумата, посочена в нея, в случаите и при условията на чл. 27, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 655/2014.

(4) В случай че молителят не изпълни задължението си по ал. 3, съдебният изпълнител предприема служебно необходимите мерки за освобождаване на посочените средства. Отменяне и изменение на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки и изпълнението й

Чл. 618д. (1) Ответникът и молителят могат да искат отменяне или изменение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки от компетентния първоинстанционен съд, ако е налице някое от основанията, предвидени в чл. 33, параграф 1 или чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014. Постановеното по искането определение се обжалва по реда на чл. 618б.

(2) Ответникът може да иска ограничаване или прекратяване на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки, ако е налице някое от основанията по чл. 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014, пред съда, издал заповедта за запор.

(3) Ответникът и молителят могат да искат ограничаване или прекратяване на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки, ако е налице основанието по чл. 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител уведомява за извършените действия съда, издал заповедта.

(4) Молителят може да иска изменение на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки на основание чл. 35, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 655/2014 от съдебния изпълнител.“

Изпълнителни дела.Практика на ВКС

Изпълнително производство. Тълкователни решения на ВКС.

На 10.07.2017 г. ОСГТК на ВКС е постановило решение по Тълкователно дело № 3 от 2015 г.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на ВКС от 16.09.2015 година, което е допълнено с разпореждане от 28.01.2016 година и разпореждане от 28.11.2016 година, на основание чл. 128, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, по следните въпроси, по които е констатирано наличието на противоречива съдебна практика, а именно:

1) Може ли да се извърши въвод във владение от съдебен изпълнител срещу трето лице, заварено в имота, което заявява, че владее имота от преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение? Може ли това трето лице да иска спиране на изпълнителното производство на основание чл. 524 във връзка с чл. 523 ГПК или това е защита, предвидена само за трето лице, осъществило фактическа власт върху имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение и което заявява върху имота права, които изключват правата на взискателя?

2) Подлежи ли на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК какъвто и да е акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноски на длъжника, или на обжалване по този ред подлежи само постановлението за разноски?

3) Посредством кой изпълнителен способ се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете?

4) Допустим ли е искът по чл. 440 ГПК (чл. 336 ГПК (отм.) за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правомощията по чл. 435, ал. 4 ГПК (чл. 332, ал. 2 ГПК (отм.) изключват ли правния му интерес от този иск?

5) Съставлява ли действие по налагане на запор изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка?

С Тълкователното решение, ОСГТК е дало следните разрешения на поставените по горе въпроси, а именно:

1)Не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита.

2) На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

3) Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 523, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

4) Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора,

възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата е била уважена.

5) Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в

съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

Вижте Тълкователно решение по Тълкователно дело № 3 от 2015 г., ОСГТК на ВКС

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 11.01.2013 година на Председателя на Върховния касационен съд, допълнено с разпореждане от 21.01.2013 година по предложение на заместник-председателите и ръководители на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по някои въпроси, свързани с проблемите на принудителното изпълнение, по които е налице противоречива практика на съдилищата по тълкуване и прилагане на закона по смисъла на чл. 124, ал. 1 ЗСВ, а именно:

1. С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ? Кое изпълнително действие нарушава несеквестируемостта и трябва ли то да е предприето, за да упражни длъжникът правото си на жалба? До кой момент длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещта, върху която е насочено изпълнението?

2. Допустимо ли е насрочването на публична продан на имущество на длъжника, когато при налагането на запора или възбраната има данни за други наложени запори или възбрани върху същото имущество? Кои са предпоставките районният съд да разреши извършването на продан за изпълнение на вземането на последващия взискател и кои са основанията за отказ?

3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата.

4. Районният съд по местоизпълнението или съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.

5. Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?

6. Ползват ли се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение; разноските, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение и такси на първоначалния взискател в производството по издаване на изпълнителния лист; разноските на присъединените взискатели.

7. В какъв ред се удовлетворява вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота.

8. Кои действия на съдебния изпълнител, страните и другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по

жалба срещу постановлението за възлагане?

9. Нова оценка или нова начална цена определя съдебният изпълнител по искане на взискател, след като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала?

10. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и

изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.).

11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?

12. Кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ, когато наказанието не е наложено в давностния срок или когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в този срок?

13. Секвестируеми ли са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение?

14. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД?

С Тълкователното решение, ОСГТК е дало следните разрешения на поставените по горе въпроси, а именно:

1. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. Нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба. Нарушават несеквестируемостта несъвместимото с нея постановление за назначаване на пазач и насрочването на публична продан на несеквестируема потребима вещ. Не е необходимо тези действия да бъдат извършени, за да упражни длъжникът правото си на жалба, достатъчно е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ.

Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Пропускането на срока осуетява само отмяната на наложения запор като изпълнително действие. Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока осуетява само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия. Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му.

2. При наличието на наложени запори върху движими вещи, необрани насаждения и плодове е допустимо насрочването на друга публична продан на същите, ако тези вещи не са изнесени за продан на борса или в магазин. Недопустимо е, при тези условия, насрочването на публична продан на движими вещи, които са изнесени за продан на борса или в магазин. Извършената при тези условия публична продан, без разрешение на районния съд, поражда вещнопрехвърлително действие, въпреки нарушението. Разпоредбата на чл. 473 ГПК не намира приложение при насочване на изпълнение върху недвижими вещи и вземания на длъжника. Районният съд разрешава извършването на продан за изпълнение на вземането на последващ (конкуриращ) взискател, когато няма протичаща продан по вписан в регистъра протокол за поставяне на обявленията по чл. 477, ал. 3, изр. 2 ГПК от предходен взискател, както и когато протоколът от предходен взискател е вписан повече от един месец след извършването на описа или обявената продан е втора или последваща, а конкуриращият взискател е спазил месечния срок от извършването на описа за неговото вземане. Районният съд отказва исканото разрешение, когато протича продан по вписан в регистъра протокол за поставяне на обявление по чл. 477, ал. 3, изр. 2 ГПК от предходен взискател, освен ако протичащата продан е обявена повече от месец след извършването на описа или е втора или последваща, а конкуриращият взискател е

спазил месечния срок.

3. Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито взе мането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

4. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там, нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.

5. Всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство. Всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението; а всички кредитори с наложени запори върху парично вземане, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител, ако той извършва разпределението на платената от третото задължено лице сума.

6. Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ –преди техния ред. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и когато са направени от първоначалния взискател; но когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради поредността на учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална привилегия по чл.136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД, те се включват след тях –в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ –преди техния ред.

7. Вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори.

8. Действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане.

9. След като и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала, по искане на взискателя, съдебният изпълнител определя нова начална цена по реда на чл. 468 ГПК.

10. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление No3/1980г. на Пленума на Върховния съд.

11. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата.Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ.

12. Дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. Председателят на дисциплинарната комисия не образува дисциплинарно производство, а образуваното се прекратява от дисциплинарния състав, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран преди изтичането на давностния срок.

13. Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

14. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.

Вижте Тълкователно решение ОСГТК, ВКС

Изпълнителни дела.Заповедно производство.

Адвокатска кантора " Стойчевска & Партньори" осигурява консултации, процесуално представителство и правна защита на кредитори и длъжници, в производства по събиране на вземания и изпълнителни дела, както и следните правни услуги:

1. Процесуално представителство и защита на кредитори и длъжници при събиране на вземания и по изпълнителни дела;

2. Представителство и посредничество в преговори относно сключване на извънсъдебни споразумения за погасяване на задължения;

3. Процесуално представителство и правна защита на кредитори и длъжници в искови съдебни производства по граждански и търговски дела пред всички съдебни инстанции, особени юрисдикции и арбитражен съд;

4. Образуване и представителство в обезпечителни производства, с цел обезпечаване вземанията на кредитора по бъдещи искове;

5. Процесуално представителство и правна защита на кредитори и длъжници в заповедни производства и образуваните във връзка с тях изпълнителни дела.

6. Процесуално представителство и правна защита по привеждане в изпълнение на Европейска заповед за плащане на безспорно задължение.

Още статии ...