Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Заверки на документи в чужбина

ЗАВЕРКИ НА ДОКУМЕНТИ В ЧУЖБИНА

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

Изискване за апостил

Всички издадени документи от нотариус или властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с апостил, поставен от нейното Министерство на външните работи.
Не могат да бъдат снабдени с апостил:
1. административни документи, пряко свързани с търговски или митнически операции;
2. документи, изготвени от дипломатически или консулски представителства Такива документи от България могат да бъдат удостоверени за ползване в чужбина (легализирани) от Министерството на външните работи, в съответствие с действащите изисквания.
Компетентните органи в България, които имат право да поставят апостил върху българските публични актове, са Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи. Министерството на правосъдието удостоверява с апостил актовете на съдилищата и нотариусите. Министерството на външните работи удостоверява с апостил всички останали публични актове:
1. документите за гражданско състояние и адресна регистрация, издадени от общините;
2. различните удостоверения, сертификати, лицензи и други, издадени от различните министерства, държавни агенции и ведомства;
3. свидетелства за образование, придобита квалификация и правоспособност;
4. документи на Националния осигурителен институт, националния статистически институт и други.

За да бъдат снабдени с апостил от Министерството на външните работи, издадените от български компетентни ведомства документи трябва да имат:
1. заверка с оригинален/”мокър” правоъгълен щемпел за чужбина, който се поставя от издаващото документа ведомство;
2. положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.

Превод на български език

 Документите, оформени с апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:
1. от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;
2. от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи;

Заверка на превода

Преводът на документа трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция „ Административно обслужване на български и чужди граждани (АОБЧГ) на Министерството на външните работи на Република България.
Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави - страни по конвенцията.

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода./ Списък на договорите за правна помощ, сключени от РБългария /

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ

В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с апостил, за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика, инкорпорирана в ПРАВИЛНИК за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа :
- изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;
- щемпелът на Министерството на външните работи на чуждата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.
Когато в издаващата държава няма българско посолство / консулство:
Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на тази държава в столицата на трета държава, което е акредитирано и за България. След това, подписът и заверките на консулската служба на това посолство трябва да бъдат заверени и от консулската служба на българското посолство в тази държава.

Документи, изготвени на чужд език, изискващи обикновена писмена форма 

Документите, изискващи обикновена писмена форма по българското право, за да могат законосъобразно да бъдат използвани в България (в това число договори, декларации и т. н.), е необходимо да бъдат само преведени на български език от заклет преводач. Липсата на заверка от заклет преводач опорочава сделката, която се базира на съответния документ, като същата е унищожаема. На практика, често документите се съставят двуезично, като преводачът удостоверява, че текстът на български език е идентичен с текста на съответния чужд език. Не е задължително да има задължително скрепен писмен превод на чужд език. Възможно е преводът да бъде направен устно, като преводачът удостоверява, че е превел документа и че подписващият е наясно със съдържанието на документа. Заклетият преводач носи наказателна отговорност за факта, че документът е бил преведен точно на лицето и то е наясно какво подписва. 

Не могат да бъдат преводачи: недееспособни лица, неграмотни на български език лица, които се намират с нотариуса или със страните в нотариалното производство в роднински отношения, съгласно чл. 575 ГПК, лицата, в чиято полза се съдържа разпореждане в акта, който се превежда, слепи, глухи и неми лица, работещите в нотариалната кантора лица и служителите в Служба по вписванията.


Държави, подписали Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи (1961г.)

А
Австрия, Австралия, Азербайджан, Албания, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения
Б
Барбадос, Бахами, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България
В
Вануату, Великобритания, Венецуела
Г
Германия, Гренада, Грузия, Гърция
Д
Дания, Доминика, Доминиканска република
Е
Еквадор, Естония
И
Израел, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия
К
Кабо Верде, Казахстан, Кипър, Китай (Специалните административни райони Хонг Конг и Макао), Колумбия, Корея
Л
Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург
М
Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови острови, Мексико, Молдова, Монако, Монголия
Н
Намибия, Нию, Нова зеландия, Норвегия
О
Островите Кук
П
Панама, Полша, Португалия
Р
Румъния, Руска федерация
С
Салвадор, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт кидс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшели, Словакия, Словения, Суринам, Съединени американски щати, Сърбия
Т
Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция
У
Украйна, Унгария
Ф
Фиджи, Финландия, Франция
Х
Холандия, Хондурас, Хърватия
Ч
Чешка република, Черна гора
Ш
Швейцария, Швеция
Ю
Южна Африка
Я
Япония