Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Търговска тайна

Търговска тайна - определение, правна защита

Това с което една фирма е конкурентоспособна на пазара е нейният продукт (стока, услуга, идея, система, процес). Процесът на създаване на нови идеи, продукти или услуги обикновено е придружен от поверителна информация, която излиза извън приложното поле на закрилата на правата върху интелектуалната собственост.

Доколко е защитена търговската и производствената тайна?

Както всички знаем, технологичния процес и продуктовите иновации в производствения сектор са защитени от патенти. Секторът на услугите, обаче, не разчита в същата степен на защита на стратегическа търговска информация, като например информация за клиенти и доставчици, бизнес процеси и планове, пазарни проучвания. Ценните неразкрити ноу-хау и търговски тайни са изложени на все по-висок риск от кражба, шпионаж и други методи на присвояване, с цел да се използват в трети държави за производство на стоки, които впоследствие се конкурират в Европейския съюз с тези на лицето, от което са присвоени.

Комисията за закрила на конкуренцията в становището си, изразено по повод приемане на предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно закрилата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване, е отбелязала наличието на разпокъсаност на правните уредби на държавите-членки по този въпрос. Тъй като не всички са приели национални определения на търговската тайна и/или нейното незаконно придобиване, използване или разкриване, това прави обхвата на закрила трудно достъпен и различен.

Целта на предложението за директива, е да се създадат правни средства за защита в рамките на вътрешния пазар в случай на присвояване на търговска тайна, като същевременно се осигурят и достатъчно предпазни механизми за предотвратяване на злоупотреби.

В проекта за директива се предвиждат разнообразни и сериозни мерки за защита в случай на присвояване на търговска тайна и за обезпечаването на този процес.

Какво представлява търговската тайна и как може да бъде защитена тя?

Търговската тайна представлява сведения, факти, решения и данни, процеси и други свързани с търговската дейност, чиито издаване може да навреди на търговеца.

В Търговския закон е уредено общо задължение за прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник да пазят търговската тайна и търговския престиж на лицата, възложили им определена работа.

Задължението за пазене на търговската тайна се изразява в:

- Неразгласяване и неизползване на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики.

- Забранява се и узнаването на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики.

Разпоредби в Закона за защита на конкуренцията по отношение на защитата на търговска тайна

С разпоредбата на чл. 37 от Глава VII „Забрана за нелоялна конкуренция“ от действащия ЗЗК е въведена забрана за узнаване, използване или разгласяване на производствени или търговски тайни в противоречие с добросъвестната търговска практика.

Съгласно легалната дефиниция, формулирана в §1, т. 9 от ДР на ЗЗК, производствена или търговска тайна са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

За да може да се ползва от специфичната закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия, всяка компания следва:

- да е определила предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп;

- тези данни трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието;

- трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин ;

- да е предвиден съответен режим на достъп до тях ;

- да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията.

Целта е информацията, определена като конфиденциална да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й.

Следва да се отбележи, че записването най-общо на задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна в трудови договори на служителите на предприятието, не се ползва с необходимата законова закрила, водеща до налагане на санкции.

Търсенето на отговорност за разкриване на търговска тайна предполага въвеждането в предприятието най-малко на следното:

- Конкретни задължения във връзка с опазване на конкретна информация, определена като производствена или търговска тайна в нарочен акт – решение, заповед или друг вътрешен за предприятието акт, с който е въведена забрана или задължение да не се използва или разгласява информацията;

- Актът, с който е въведена забраната, трябва да бъде доведен до знанието на лицата, на които е вменено задължението, да не използват или разгласяват неправомерно информацията, съставляваща производствена или търговска тайна.

Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, за да е осъществен съставът на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, се изисква узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент.

„Добросъвестна търговска практика“ са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.

Следва да се има предвид, че практиката на Комисията по прилагането на чл. 37 от ЗЗК се свързва обичайно с поведение на физически лица (бивши служители, управители или съдружници в дадено конкурентно предприятие), които преминават на работа в друго или създават ново предприятие, което осъществява конкурентна стопанска дейност.

Възползвайки се от информация, представляваща търговска тайна, те успяват да извлекат конкурентно предимство за новото предприятие в противоречие с добросъвестната търговска практика.

Съгласно ЗЗК отговорността на физическите лица (която е административ-нонаказателна по своя характер ) може да бъде ангажирана в две хипотези - когато самите физически лица извършват нарушение на закона в качеството им на предприятия, осъществяващи стопанска дейност по смисъла на §1, т. 7 и 13 от ДР на ЗЗК и във втората хипотеза физическите лица подлежат на санкциониране, когато съдействат на конкурентно предприятие да извърши нарушение.

С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията намира приложение в случаите, когато чрез узнаването, използването или разгласяването на производствена/търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика дадено предприятие успява да получи нелоялно конкурентно предимство пред свой конкурент на пазара.


Търговската тайна съгласно Директива на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г.относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване

С Директива на Европейския парламент и на съвета от 8 юни 2016 г.относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване се определят правилата за защита срещу незаконното придобиване, използване и разкриване на търговски тайни.

В чл.2 на Директивата са дадени определения на следните понятията:

1)„търговска тайна“ означава информация, която отговаря на всички посочени по-долу изисквания:
а)да бъде тайна в смисъл, че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация;
б)да има търговска стойност поради това, че е тайна;
в)да е била предмет на обосновани при дадените обстоятелства действия от страна на законно контролиращото информацията лице с цел запазването ѝ в
тайна;
2)„притежател на търговска тайна“ означава всяко физическо или юридическо лице, законно контролиращо търговска тайна;
3)„нарушител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което незаконно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна;
4)„стоки- предмет на нарушение“, означава стоки, чието проектиране, характеристики, функциониране, производствен процес или предлагане на пазара са до голяма степен благоприятно повлияни от търговски тайни, които са незаконно придобити, използвани или разкрити.

В чл.3 и чл.4 на Директивата е дадено определение за законно и незаконно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, като придобиването на търговска тайна ще бъде незаконно когато се извършва без съгласието на притежателя и и чрез:

а)нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, предмети, материали, вещества или електронни документи, които са под законния контрол на притежателя на търговската тайна и съдържат търговската тайна или от които тя може да бъде извлечена;
б) всяко друго поведение, което при тези обстоятелства се счита за противоречащо на почтените търговски практики.

Съответно незаконно ще е използването или разкриването на търговска тайна, когато се извършва без съгласието на притежателя на търговската тайна от лице, за което е установено, че отговаря на някое от следните условия:
а) придобило е търговската тайна незаконно;
б) нарушило е споразумение за поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна;
в) нарушило е договорно или друго задължение за ограничаване на използването на търговската тайна.

Придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се счита за незаконно и когато дадено лице, към момента на придобиването, използването или разкриването, е знаело или е трябвало да знае при тези обстоятелствата, че търговската тайна е била получена пряко или непряко от друго лице, което е използвало или разкрило незаконно търговската тайна.
Производството, предлагането или пускането на пазара на стоки -предмет на нарушение, или вносът, износът или съхранението на стоки - предмет на нарушение за тези цели, също се счита за незаконно използване на търговска тайна, когато лицето, извършващо такива дейности, е знаело или е трябвало да знае при тези обстоятелства, че търговската тайна е използвана незаконно.


Адвокатска кантора Стойчевска и Партньри ви предлага правна защита и съдействие изразяващи се в следните действия и услуги:

1.Устни и писмени правни консултации и разяснения относно търговска и производствена тайна;

2. Запознаване и проучване на съществуващите в предприятието писмени документи, касаещи определянето и защитата на търговската тайна - заповеди, вътрешни актове, етични кодекси, трудови договори и др.

3.Изготвяне на писмени документи, касаещи определяне на информацията представляваща търговска тайна, мерки за защита срещу незаконно придобиване, използване и разгласяване, правила за начина на използване от служителите на търговската тайна;

4.Обучения на персонала на предприятието относно правните норми регламентиращи придобиването, използването или разкриването на търговска тайна;

5.Образуване и процесуално представителство в съдебни и извън съдебни производства;

Ако смятате, че статията ви е била полезна, моля попълнете нашата Анкетна карта. На края на анкетната карта има оставено място за поставяне на правен казус, който Ви интересува. В знак на благодарност за вашата помощ и откровени отговори ние ще Ви дадем безплатна правна консултация по вашият казус.
С надежда да си бъдем взаимно полезни!
От адвокат Дамяна Стойчевска