Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Делба на сграда, жилище или друг самостоятелен обект - Подробно изложение на статията

 

Освен доброволна делба, в ГПК е уредена т.н. делба по съдебен ред, вследствие, на която се ликвидира съсобствеността върху съсобствена сграда, жилище или друг самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, който представлява самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение и имащ самостоятелно функционално предназначение.

В това съдебно производство по допускане и извършване на съдебната делба вземат участие всички съсобственици на недвижимия имот – предмет на делбата.

За да се извърши фактическата делба следва да е налице подходящ и годен за разделяне недвижим имот.

Съдебната делба, съгласно разпоредбите на ГПК, се осъществява в две фази:

1 ФАЗА – по допускане на самата делба, която приключва с влязло в сила решение на районния съд.

2 ФАЗА – в тази фаза на делбата се осъществява същинското разделяне на обекта, когато предмет на делбата е самостоятелна сграда, жилище или друг обект съдът изисква становище от общинската /районна/ администрация относно неговата поделяемост.

Предложението за разделяне се подготвя от назначения от съда експерт /вещо лице/, притежаващо техническа правоспособност.

Съдебна делба на съсобствена сграда, на жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по – големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.

Преценка за изпълнението на тези нормативни изисквания се прави от главния архитект на общината /района/ по предложение на съда. За целта в определен от съда срок главния архитект одобрява инвестиционен проект за разделяне или издава мотивиран отказ. При наличието на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба. При делба на жилище следва да се имат предвид императивните разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г., съгласно които всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най – малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня – тоалетна и най – малко едно складово помещение в или извън жилището. Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на тоалетните и баните – тоалетни. Когато предмет на делбата е жилище и неговото разделяне е свързано с извършване на преустройство или в наследствената маса е включено право на надстрояване или пристрояване на заварена жилищна сграда, важат разпоредбите на чл. 182-185 от ЗУТ за даване на задължително съгласие от заинтересованите собственици в етажната собственост. След влизане в сила на съдебното решение по втората фаза на съдебната делба се ликвидира съсобствеността върху недвижимия имот, като отделните сънаследници стават изключителни собственици на обектите, включени в техните дялове. Сънаследник, който е станал изключителен собственик на недвижим имот – предмет на делбата, може да поиска издаване разрешение за строеж и да пристъпи към започване на строителство. Тук има и две важни правила, свързани със случаите, в които съответният имот - обект на делбата, е неподеляем. Първата хипотеза е, когато неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствено жилище. В този случай съдът по негово искане може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Втората хипотеза е, когато става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, нямащи друго жилище. В този случай всеки от съделителите може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Тук дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко съделители, отговарящи на горните условия, предявят претенции, то се предпочита онзи, който предложи по-висока цена. Този, който взема имота, е длъжен в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане да изплати сумите на останалите съсобственици. Последните имат право да впишат за това си вземане законна ипотека. Ако уравняването не бъде изплатено в срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Законът допусна възможност в този случай да не се стига до публична продан и имотът да се възложи на друг съделител, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно квотите им.