Адвокатска кантора Стойчевска и Партньори. Обади се: 0888011848

Неизплащане на издръжка - Законодателни разпоредби, ползвани в статията

Семеен кодекс

Изплащане на присъдена издръжка от държавата

Чл. 152. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата не изплаща присъдена издръжка по 145.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Издръжката се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени обстоятелствата по ал. 2.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.
(7) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. В тези случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
 

Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка

Чл. 2. (1) Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка, когато по изпълнителното дело се установи, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.
(2) Издръжката се изплаща чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело след установяване на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс с констативен протокол на съдебния изпълнител.
Чл. 3. (1) Издръжката се изплаща в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер за присъдена издръжка, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.
(2) Изплатените суми за издръжка са за сметка на длъжника.
Чл. 4. (1) Въз основа на писмено искане на взискателя съдебният изпълнител извършва цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника. При установяване на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс съдебният изпълнител съставя констативен протокол.
(2) Констативният протокол се съставя в два екземпляра. В него се посочват номерът и датата на образуване на изпълнителното дело, трите имена и адресите на длъжника, на взискателя и на детето/децата, датата на раждане на детето/децата и месечният размер на присъдената издръжка.
Чл. 5. (1) Към констативния протокол по чл. 4 се прилагат копия от документите, удостоверяващи доходите и имущественото състояние на длъжника. Тези документи следва да са издадени от компетентните органи и лица преди не повече от 6 месеца от датата на съставяне на протокола.
(2) Когато длъжникът има доходи и имущество, върху които не може да се насочи принудително изпълнение, в протокола по чл. 4 се описват доходите и/или имуществото, като се посочват причините, поради които не може да се осъществи изпълнение върху тях.
Чл. 6. (1) Взискателят чрез съдебния изпълнител подава писмено искане до общината по постоянния си адрес за изплащане на издръжката.
(2) Съдебният изпълнител изпраща искането в 10-дневен срок от постъпване му, като към него прилага:
1. екземпляр от констативния протокол по чл. 4;
2. копие от изпълнителния лист;
3. копия от документите, удостоверяващи доходите и имущественото състояние на длъжника.
Чл. 7. При постъпване на искането за изплащане на присъдената издръжка в общината се създава досие, в което се съхраняват всички документи, съдържащи информация за взискателя и длъжника и за извършените плащания.
Чл. 8. (1) Издръжката се изплаща ежемесечно считано от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е съставен констативният протокол.
(2) Преди всяко изплащане взискателят е длъжен да попълни декларация, че за конкретния месец не е получил издръжка от длъжника.
(3) Месечната издръжка се изплаща след изтичане на съответния месец, за който тя се дължи.
(4) За месеца, в който лицето е навършило пълнолетие, издръжката се изплаща в размер, изчислен пропорционално на съответния брой дни от месеца до датата на навършване на пълнолетие.
(5) В тридневен срок от изплащането на издръжката общината уведомява писмено съдебния изпълнител за извършеното плащане и за неговия размер.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2012 г., в сила от 16.03.2012 г.) На всеки 6 месеца съдебният изпълнител по изпълнителното дело извършва служебна проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс. Той изисква необходимата за проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника информация от органите на Националната агенция за приходите, от поделенията на Националния осигурителен институт, Агенцията по вписванията, контролните органи по Закона за движението по пътищата, търговските банки и от общината по постоянния адрес на длъжника. При наличие на данни, че длъжникът изтърпява наказание "лишаване от свобода", съдебният изпълнител изисква информация за доходите на лицето от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
(2) В 3-дневен срок от постъпване на исканата информация съдебният изпълнител уведомява общината за резултатите от извършената проверка, като прилага копия от документите за извършената проверка по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2012 г., в сила от 16.03.2012 г.) В случай че съдебният изпълнител не представи в общината информацията по ал. 1, изплащането на издръжката се спира. Изплащането се възобновява след представяне на информацията по ал. 1 считано от датата, от която плащането й е било спряно.
Чл. 10. (1) Когато със съдебно решение е изменен размерът на издръжката, взискателят чрез съдебния изпълнител подава до общината писмено искане за изменение на размера на издръжката. Към искането се прилагат копие от изпълнителния лист и заверен препис от съдебното решение, удостоверяващ влизането му в сила.
(2) Общината изплаща издръжката в размера, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.
(3) Размерът на издръжката по ал. 2 се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение. Издръжката се изплаща от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е подадено писменото искане.
Чл. 11. Когато длъжникът започне да изплаща издръжката или тя се събира по принудителен ред, съдебният изпълнител уведомява общината в 3-дневен срок считано от датата, когато е започнало плащането.
Чл. 12. Изплащането на присъдена издръжка се прекратява при отпадане на условията по чл. 152, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс или при настъпване на обстоятелствата по чл. 11.
 

Наказателен кодекс

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.